Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 27
Алън Кол
— Виждаш ли, полковник? Това се казва огън. Древни познания, че дървата трябва да са сухи и да се подреждат добре, плюс половин галон нафта. Сега ще изчакаме да стане жаравата, а през това време аз ще изчистя това чудовище.
Махони гледаше с любопитство как Императорът ловко изкорми рибата, хвърли вътрешностите в храстите и отиде до брега да я измие.
— Защо не накарахте някой от вашите гурки да го направи, сър? — попита Махони.
— От вас така и няма да стане въдичар, полковник, щом ми задавате такъв въпрос. — И само след миг: — Е?
— Слуховете са верни — отвърна Махони, станал изведнъж сериозен.
— Дракх! — изруга Императорът, докато ръцете му, които сякаш се движеха по своя воля, разцепваха по гръбнака сьомгата на две идеални половини.
— Пробите, които екип „Богомолка“ осигури от звездния куп Ерикс, според предварителния анализ, отговарят почти точно на свойствата на Империум-Хикс.
— Знаете ли, полковник, способен сте да съсипете първата почивка на човек от десет години.
— Има и по-лошо. Този Хикс-минерал не само че може да замести Империум-Хикс за защита, но е очевидно, че възниква в състояние близо до свободното. От четирите планети, изследвани от моя екип, този Хикс-минерал се намира поне на три.
— Чувам звука на златната треска — промърмори Императорът.
— Моля, сър?
— Все едно. Пак история, която не искаш да учиш.
— Тъй вярно, сър. Искате ли заключението?
— Давай… Между другото, донесе ли някоя бутилчица?
Махони кимна, измъкна от пакета бутилка от двойно дестилирания от Императора скоч и я постави на обраслата с мъх скала между двамата.
— Добре — каза Императорът. — Ще почнем с моето обаче.
Отиде до палатката и се върна със стъклена кана, пълна с някаква кафеникава течност. Махони я изгледа подозрително. Един от проблемите в службата му на шеф на императорското тайно разузнаване — корпус „Меркурий“ — и негов личен довереник/съветник/наемен убиец — беше в това да се съобразява с императорския вкус към примитивното. Махони си спомни за гадната каша, наречена „чили“, и неволно потръпна.
— Това го наричат „блясък“ — обясни Императорът. — Тройна дестилация, което не беше трудно. Минало е през радиатора на нещо, което тия планинци наричат „шевролет трийсет и три“, така и не разбрах какво е. След което е отлежало в карбонизирано буре поне ден-два. Опитай. Страхотно е.
Махони надигна каната. Прецени, че колкото е по-безвкусно, толкова по-добре, и отпи.
Осъзна, че не е забелязал, че реката е всъщност свръхнова звезда и че самият той е застанал в ядрото й. Странно как все пак не изтърва каната. С насълзени очи и разфокусирано зрение все пак успя да я подаде на Императора.
— Виждам, че носиш пушкало — каза съчувствено Императорът. — Имаш ли нещо против да го задържиш, докато ударя един гълток? — Махони още си поемаше дъх. Императорът изгълта порядъчна доза.
— Продължете с доклада си, полковник. Смятате да останете за вечеря, нали?
Махони кимна. Императорът се усмихна — мразеше да се храни сам, а телохранителите му гурки предпочитаха ориз, дхал и пържола от соена мръвка.