Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 18

Воинът, когото Стен беше надвил, се оказа най-добрият боец на стра!бо. И както се полага на най-добър боец, другото негово задължение беше да е хронистът на стра!бо. Точно в този момент той описваше на Бет началата и произхода на племето.

Историята на стра!бо се състоеше в техните войни. Поначало Бет много си падаше по военни истории. Но преди доста време стра!бо и другите племена бяха осъзнали, че трябва да сложат край на хилядолетията непрестанни кланета. Все пак оставаше проблемът как ще могат да си пуснат кръв младите воини, за да станат истински мъже и жени. Така бил изобретен силно формализираният двубой.

Ритуалът, както предположи Бет, беше възникнал някъде преди около двеста хиляди години. И Акау/лей знаеше до най-дребни подробности всеки двубой. Все едно да слушаш историите на Яков.

— А сетне, в годината на горящата трева — редеше монотонно Акау/лей, — Мейн!арс посече Кал/икат и имаше велик пир… На следното лято Ч!инту закла боеца на стра!бо Шшун!те и имаше велик пир…

Бет се озърна към Стен за възможна помощ и изруга наум. Той старателно гледаше да не се забърква и дърдореше пиянски с племенния главатар.

— … А пък в годините на дъждовете боецът на Търговците…

Бет се ококори.

— Търговци ли? Какви търговци? Кога?

Внезапната проява на интерес зарадва Акау/лей. В един момент беше започнал да подозира, че гостенката е отегчена, но сега като размисли, отхвърли допускането като много глупаво.

— Ами, просто търговци — каза той. — Същества като вас Беше преди… преди около петстотин двубоя. Нашият боец победи техния. Менкахме си много дарове и те си отидоха. Нашият боец се казваше…

— Все едно — прекъсна го Бет. — Тези търговци още ли идват?

— Разбира се — отвърна Акау/лей с изненада. — Идват си най-редовно. Нали сме приятели. Приятелите не искат ли да си гостуват често и да си разменят дарове?

— Колко често ви гостуват?

— На всеки трийсетина дни. Всъщност скоро бяха тук.

Акау/лей гаврътна от кратуната.

— Помислихме, че сте им съперници.

Бет сръга Стен.

— Тези… търговци — подпита предпазливо Стен. — Различни са от вас, викаш. — И хлъцна. — Сигурен ли си, че не са просто от друга част на вашия свят?

— Бих ли могъл аз, Нем!и, вождът на стра!бо — той се оригна — да съм се объркал толкова?

— Ако пиеш от тая пикня на як, не е трудно — рече Бет. Акау/лей до нея вече беше заспал.

— Пастирите имат ли сиви салове и плуват ли с тях из въздуха вместо по водата? На пастирите колибите с рибешка форма ли са и могат ли да хвърчат във въздуха?

— Другопланетни — каза доволно Стен.

— И вие ще ни отведете при тези търговци, нали? — попита Бет. Почти беше изтрезняла.

— За новите ми приятели, които се окървавиха в ритуалите на стра!бо… утре или на следващия ден от пиршеството ще ви изпратя, придружени от най-добрите ми воини.

— Благодарим ти, вожде — каза Стен. Усещаше, че вече е пиян почти колкото Нем!и.

— Трябва да ви предупредя — изхъхри старият вожд, — че пътят ще е дълъг и труден. Около трийсет слънчеви изгрева и залеза.

— Нем!и, а какви са шансовете да… — почна Бет и млъкна, защото Нем!и леко се килна към Стен и захърка.