Читать «Вълчи светове» онлайн - страница 17

— Питието на живота — каза му окуражително Акау/лей.

Стен съжали живота си и черния си дроб и отпи. Мирисът и вкусът го шибнаха като ядрена ракета.

— Благодаря — изпъшка Стен и подаде делвата на Док, който го гледаше с умолителни очи.

За миг Стен почти изпита съчувствие. Но си спомни подигравателния смях и се ухили на Док.

— Божествено е!

Док сви рамене и отпи. И се случи нещо забележително: за пръв път, откакто се бяха срещнали, Стен видя как Док засия. Сияние, незасенчено от мъка и горест. И Док отпи отново. Нем!ли, главатарят на стра!бо, трябваше почти да издърпа делвата от ръцете му, за да се наслади и той на „питието на живота“.

— Ква е тая гадост? — прошепна Стен.

— Кръв и мляко — отвърна Док с невиждано задоволство. И млясна.

— Ти си… смапсолютно… тоест… абсолютично… Да ме съсирят дано! Ти си прав. Божествено е.

Док се оригна, дръпна отново делвата от домакина си Нем!ли и изгълта гнусната смес.

Стен онемя от благоговение. Док се напи. От кръвта. Но после загря. Като едно от най-съвършените месоядни в еволюцията, Док се намираше в касапския си рай. Кръвта го удряше като чист алкохол.

— Ти… кво се шмееш бе, мръссен чо… чо… човеко?

Док изгледа Стен заканително, после се обърна към Нем!ли, потупа го по коляното с лапичката си и изфъфли:

— З-знаеш ли. К-като ф-форма на ж-живот не сте чак толкоз лоши. Я ми подай пак тая делва.

— Тъй-тъй, сигур много самотно я карате тъдява, моме. По цял ден да пасеш тия проклети грамадни крави и само вятърът да ти свири в ушенцето за другар.

Алекс сложи съчувствено ръка на мургавото коляно на Ди!н, една от жените на стра!бо. В отговор тя го потупа по ръката, дори леко я стисна. Благодареше му, един вид, за разбирането.

— Че какво й остава на една жена? — попита го. — По цял ден да гледаш кравешки задници. Веднъж на двойна луна мога да потренирам хвърляне с копие по някоя царска котка… — Ди!н отпи дълбоко, изтри една сълза и сниши глас до шепот. — Но си имам мечти.

Алекс се усмихна и се попремести към нея.

— Ама обещаваш ли, че няма да се смееш, като ти кажа?

Алекс кимна тържествено. Пръстите му се закатериха малко нагоре по коляното й.

— Мечтая си, че някъде, на някое място, има един силен и красив враг. Някой точно за мен. Който ще ме обикне и аз ще го обичам, докато го млатя.

И изгледа Алекс с дълбок копнеж. Алекс полекичка си дръпна ръката.

— Мислиш ли — почна тя, замълча и продължи: — Не. Не бих могла да го поискам. Все още не съм проляла кръв като воин. Как може мъж като теб да…

Алекс се постара да прояви учтивост.

— Нее, моме, няма как. Съжалявам, но трябва да си останем само приятели. Нищо повече.

Ди!н въздъхна като разочарована девица, оригна се и му върна кратуната с бира.

— Възхитително — каза Бет. — Очарователно.

И благовъзпитано прикри прозявката си. Не беше само от бирата, макар че на Бет винаги й се доспиваше от бира. Беше от бирата плюс компаньона й, Акау/лей.