Читать «Преди да те срещна» онлайн - страница 13

— Гласът ти е много сладък и много специален — както си специална и самата ти.

Много често майка й я молеше:

— Изпей ни нещо. Пей за нас, ангелчето ми…

Докато переше в реката и си припомняше всичко това, волята й сякаш се прекърши, силите я напуснаха и тя вече не беше храбра и голяма. Притисна колене към гърдите си, зарови личице в престилката на майка си и зарида от скръб и отчаяние.

— Мамо, моля те, върни се! — хлипаше. — Липсваш ми. Джейми също ми липсва. Върни се, мамо! Върни се при мен и при татко. Моля те. Не мога да се справя сама. Не мога. Не мога… Не мога…

Внезапно над главата й се разнесе гласът на баща й — такъв, какъвто го помнеше от добрите стари времена, изпълнен с обич и загриженост. Патрик коленичи до дъщеричката си, взе я в прегръдките си и промълви с дрезгав глас:

— Аз също не мога да се справя сам, но се обзалагам, че двамата заедно ще успеем. — После избърса сълзите й и добави: — Какво ще кажеш да тръгнем да пътуваме, само ти и аз? Всеки наш ден ще бъде приключение. Навремето много обичах приключенията. По време на едно от някогашните си пътешествия в Англия, в Шеруин Глен срещнах майка ти. Някога ще се върнем в Шеруин Глен, но не така, както двамата с майка ти тръгнахме преди години оттам. Този път ще се завърнем, но ще го направим със стил и финес.

Майка й често й беше разказвала с носталгия за живописното си родно селце в прекрасната английска провинция, за забавите, на които беше танцувала. Дори беше кръстила Шеридан на специалния сорт дъхави червени рози, цъфтящи в дома на енорийския свещеник.

Желанието на Патрик да се върне в Шеруин Глен се зароди след смъртта на съпругата му Шеридан не можеше да си обясни защо баща й толкова силно желае отново да се завърне там, особено като се имаше предвид, че най-значимият и важен човек в селото, изглежда, беше самият дявол, криещ се зад името на ескуайър Фарадей. Ескуайър Фарадей властваше над всички и едва ли щеше да бъде добър съсед, когато баща й се завърнеше и построеше къща точно в съседство с неговия дом. Защото баща й твърдеше, че именно това смята да направи.

Шеридан знаеше, че баща й и въпросният ескуайър Фарадей се запознали, когато Патрик доставял един отличен жребец от родната си Ирландия за дъщерята на едрия земевладелец. Тъй като нямал никакви роднини в Ирландия, баща й решил да остане при ескуайъра и да работи като коняр. Но едва когато навърши единайсет години. Шери разбра, че омразният коравосърдечен ескуайър Фарадей е не кой да е, а бащата на майка й!

Винаги се беше чудила защо баща й бе отвел жена си далеч от любимото й село и защо двамата бяха взели само дрехите на гърба си и малко пари, както и един жребец, наречен Финиш. Очевидно майка й държеше много на този жребец, след като беше платила доста, за да го отведе в Америка, и въпреки това съвсем скоро след пристигането им на чуждия континент го беше продала.