Читать «Убийството с нарцисите» онлайн - страница 107

Когато Тарлинг се върна в жилището си, все още нямаше вести от Лин Чу. Уайтсайд го чакаше да му съобщи, че е вкарал Милбърг в ареста и на следващия ден ще му предявят обвинението.

— Не проумявам какво се е случило с Лин Чу. Трябваше вече да се е върнал — рече Тарлинг.

Беше един и половина след полунощ, а когато се обадиха в Скотланд Ярд, оттам не можаха да им дадат никакви сведения.

— Възможно е, разбира се — продължи Тарлинг, — Стей да е отишъл с колата в Хартфорд. Този човек съвсем е полудял и е опасен.

— Всички престъпници са повече или по-малко смахнати — заключи философски Уайтсайд. — Чудя се този защо откачи.

— От обич — отговори Тарлинг.

Събеседникът му го изгледа с изненада и повтори недоверчиво.

— От обич ли?

Тарлинг кимна.

— Без съмнение Сам Стей е обожавал Лайн. До лудост го е довел шокът от неговата смърт.

Уайтсайд замислено забарабани с пръсти по масата.

— Какво мислите за разказа на Милбърг? — попита той и Тарлинг сви рамене.

— Много ми е трудно да преценя — заяви детективът. — Този човек говореше така, сякаш казва истината, и нещо ми подсказва, че не лъже. И все пак цялата тази история е неправдоподобна.

— Милбърг, разбира се, е имал време да измисли една много хубава история — предупреди Уайтсайд. — Щрака му главата, умен е и едва ли би ни разказвал небивалици, които надхвърлят вероятното.

— Тогава кой е убил Торнтън Лайн?

Тарлинг стана и махна отчаяно с ръка.

— Очевидно не сте по-близо до разкриването на загадката от мен, но аз вече си имам предположение, което може и да звучи фантастично…

По стълбището се чуха леки стъпки, Тарлинг отиде при вратата и я отвори.

Влезе Лин Чу, както винаги спокоен и непроницаем — освен че челото и дясната му ръка бяха бинтовани, по нищо не личеше, че е преживял трагедия.

— Здрасти, Лин Чу — обърна се към него Тарлинг на английски, — ти да не си ранен?

— Леко — потвърди китаецът. — Ще бъде ли така добър господарят да ми даде цигара? Изгубих моите при боричкането.

— Къде е Сам Стей?

Преди да отговори, Лин Чу запали цигарата, духна клечката кибрит и я сложи внимателно в пепелника в средата на масата.

— Този човек спи на Терасата на нощта — каза простичко той.

— Мъртъв ли е? — възкликна Тарлинг.

Китаецът кимна.

— Ти ли го уби?

Лин Чу отново замълча и издуха облак цигарен дим във въздуха.

— Умирал е от много дни — така ми каза лекарят в голямата болница. Ударих го няколко пъти по главата, ала не много силно. Той ме поряза с нож, но нищо.

— Значи Сам Стей е мъртъв? — рече замислено Тарлинг. — Е, отстранен е един източник на опасност за госпожица Райдър, нали, Лин Чу?