Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 8
Нора Робъртс
Приличаше на дългокрака самодива, а смехът й беше като на морска богиня.
Освен това беше донесла банани.
Втренчи се в нея.
— Коя си ти?
— Ох, извинявай. Мислех, че Хестър ти е казала. Аз съм Абра. Абра Уолш. Хестър ме помоли да приготвя къщата за теб. Точно зареждах кухнята. Как е Хестър? От няколко дни не съм я чувала — разменяхме си само имейли и съобщения.
— Абра Уолш — повтори той. — Ти си я намерила.
— Да.
Измъкна пакет кафе от торбата и започна да пълни машината, която беше почти същата като тази, която беше използвал всеки ден в адвокатската си кантора.
— Ужасен ден. Не се появи на класа по йога… А никога не пропускаше. Обадих й се, но тя не вдигна, така че дойдох да проверя. Имах ключ. Почиствах тук.
Докато от машината се издигаше пара, тя постави доста голяма чаша под чучура и продължи да вади покупките.
— Минавам отзад — навик ми е. Повиках я, но… После се притесних, че може би й е зле, така че влязох и се запътих към стълбището. И я намерих да лежи там. Помислих си… но имаше пулс и дойде в съзнание, като я извиках по име. Звъннах за линейка и я завих с покривката от дивана, защото ме беше страх да я местя. Хората дойдоха бързо, но тогава ми се стори, че са минали часове.
Извади кутия със сметана от хладилника и сипа в чашата.
— Тук или на масата ще закусваш?
— Моля?
— Тук. — Постави кафето на плота. — Така ще можеш да седнеш и да си говорим.
Илай погледна кафето, а тя се усмихна.
— Добре ли е така? Хестър каза с много сметана и без захар.
— Аха. Да, благодаря.
Подобно на сомнамбул отиде до плота и седна на стола.
— Толкова е силна и умна, толкова е… себе си. Тя е моят герой, баба ти. Когато се преместих тук преди няколко години, тя беше първият човек, с когото се сближих.
Не спираше да говори. Нямаше никакво значение дали я слуша, каза си тя. Понякога нечий глас би могъл да донесе успокоение, а той определено изглеждаше като човек, който има нужда да бъде успокоен.
Сети се за неговата снимка, която Хестър й беше показала, онази отпреди няколко години. Леката усмивка, блясъкът в сините Ландънови очи — кристалносини с много тъмен ръб около ириса. Сега изглеждаше изтощен, тъжен и много слаб.
Щеше да направи всичко по силите си, за да оправи тая работа.
И докато разсъждаваше, извади от хладилника яйца и шунка.
— Много е доволна, задето си се съгласил да останеш тук. Знам, че се натъжаваше, като си представяше Блъф Хаус празна. Спомена, че пишеш роман?
— Аз… такова…
— Прочетох някои от разказите ти. Харесаха ми. — Постави тиган върху котлона. После напълни чаша с портокалов сок, сложи шепа горски плодове в малка цедка, за да ги умие, и постави хляб в тостера. — Писала съм лоши любовни стихотворения като ученичка. Още по-зле стана, щом се опитах да им добавя и музика. Обичам да чета. Уважавам всеки, който умее да навързва думите така, че да се получи история. Тя се гордее с теб, да знаеш. Хестър де.