Читать «Уиски Бийч» онлайн - страница 218

— А миризмите? — запита Абра.

— Прах. Пот. Да. — Със затворени очи Хестър се опита да се съсредоточи. — Странно, макар досега да не си давах сметка, докато не попита.

— Ако е дошъл от третия етаж, дали има нещо там, което предполагаш, че може да е дошъл да търси?

Тя поклати глава и погледна Илай.

— Повечето неща горе са само спомени и история. Има и такива, които не се вписват в съвремието. Има някои прекрасни неща, дрехи, подаръци, списания, стари книжа за къщата, снимки.

— Видях много от тях.

— В дългосрочните ми планове влиза намерението да наема експерти, които да опишат всичко за музея на Уиски Бийч.

— Това е страхотна идея. — Абра засия. — Никога не си я споделяла.

— Все още се планират етапите.

— Стари книжа — прошепна Илай.

— Да, и счетоводни книги, списъци с гости, копия на покани. Отдавна не съм ги преглеждала, а и честно, никога не съм виждала всичко. Нещата се менят, времената се менят. Двамата с дядо ти нямахме нужда от голяма прислуга, след като децата се отделиха, така че почнахме да използваме третия етаж като склад… въпреки че една-две години рисувах там. Когато дядо ти Илай почина, там бяха само Бърти и Една. Трябва да си ги спомняш, млади Илай.

— Помня ги, да.

— Когато се пенсионираха, нямах нужда от друга прислуга. Трябваше да се грижа само за къщата и за мен. Понякога си мисля, че онзи човек е бил горе от любопитство или се е надявал да открие нещо.

— Има ли там нещо от времето на корабокрушението на „Калипсо“?

— Трябва да има. Ландън не обичали да изхвърлят. Повечето ценности са пръснати из къщата, но на третия етаж трябва да има и някои дреболии.

Веждите й се събраха, докато се опитваше да се сети.

— Не съм обръщала внимание на това място, предполагам. Просто спрях да го забелязвам и си казах, че един ден ще наема експерти. Онзи може да си е въобразил, че там има карти, което е глупаво. Ако бяхме намерили нещо с кръстче на него, щяхме и сами да сме изкопали съкровището много преди това. А може да си е мислил, че там е дневникът на Виолета Ландън, примерно. Но семейните предания твърдят, че след като брат й убил любовника й, тя изгорила дневниците си, любовните писма, всичко. Ако въобще ги е имало. Ако бяха оцелели, все щях да съм чула за тях.

— Добре. Помниш ли да си получавала някакви обаждания, да са те разпитвали, някой да е искал да купи от антиките или само достъп, защото, примерно, е щял да пише книга?

— За бога, Илай, не мога да си спомня всички такива случаи. Единственото, заради което се изкушавах да наема някого другиго, освен Абра, е да има кой да се разправя с това.

— Значи нищо не те е впечатлило?

— Не, не се сещам.

— Кажи ми, ако си спомниш нещо.

Тя обаче вече си беше спомнила достатъчно, а и Илай забеляза, че отново е пребледняла леко.

— Какво има за обяд? — попита той.

— Трябва да слезем и да проверим.