Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 135

— Адам, не можеш да я убиеш — извика Бони и хвана ръката му.

Пламъците се плъзнаха по вестниците.

— Бони, или си с мен, или си против мен. Избирай. Можеш да останеш тук, ако искаш.

В този момент на вратата се позвъни. Настоятелният пронизителен звук отекна из малкия апартамент. Димът вече изпълваше стаята. Тапетите пламваха. Чу се силен глас.

— Полиция! Отворете!

Адам изтича в коридора. После се обърна към Нел.

— Разбра ли, Нел? Опитват се да ти помогнат. Няма да успеят!

Провери двойната ключалка и резето. Върна се в спалнята, затвори вратата към съседната стая, заключи я, извади ключа и я подпря със скрина. После дръпна от купчината няколко вестника, които още не горяха, и хвърли запалената свещ върху тях.

— Бързо, противопожарната стълба! Пламъците докоснаха завесите.

— Отвори прозореца, дяволите да те вземат!

— Ремонтират противопожарната стълба, Адам — изхлипа Бони.

Адам я избута все пак навън под проливния дъжд. Нел забеляза лудостта, изписана по лицето му, докато грижливо затваряше прозореца зад себе си, запечатвайки я напълно в стаята.

Остана само тя и горещината. Непоносимата горещина. Матракът вече гореше. С невероятна сила, породена от отчаянието, успя да се плъзне от него и да застане права. Подпря се на скрина и някак си освободи ръцете си от хлабавия канап.

Вратата обаче гореше. Опита се да завърти топката. Беше огненочервена. Мехурите, дима — знаеше, че ще се случи. В очите й капеше кръв. Нямаше кислород. Задушаваше се.

Някой удряше по външната врата на апартамента.

Прекалено късно, помисли си тя, когато запълзя по пода. Прекалено късно.

89.

Тънка струя дим пропълзя в коридора.

— Апартаментът гори — изкрещя Склафани.

Едновременно той, Бренън и Дан ритнаха вратата, но тя не поддаде.

— Отивам на покрива — извика Бренън.

Склафани се обърна и затича надолу по стълбите, следван от Дан. Стигнаха до фоайето и изхвърчаха на улицата, устремени към страничната фасада, на която беше противопожарната стълба. Дъждът заваля още по-силно.

— Мили боже, погледни! — извика Дан.

Над тях двама души се хлъзгаха и препъваха по влажните стъпала.

Въпреки слабата светлина и поройния дъжд, Джак видя лицето на мъжа и разбра кой е човекът в неопреновия костюм, причинил толкова много кошмари на Бенджи Тъкър.

Нел вече не виждаше нищо, докато пълзеше по пода и безуспешно се мъчеше да вдиша. Прозореца! Трябваше да намери прозореца! Внезапно докосна някакъв твърд предмет. Стена! Сигурно беше прекосила стаята — прозорецът трябваше да е точно тук. Застана на колене и протегна ръце, за да се хване за перваза. Обаче усети нагорещен метал. Какво беше това? Дръжка? Дръжката на скрина! Мили Боже, беше направила пълен кръг!

Няма да успея! Не мога да дишам!

Внезапно се почувства както някога във водовъртежа. Изтощена. Отмаляла. Сънена.

И отново чу глас, но този път не беше нито майка й, нито баща й, а гласът на Дан, който й каза: „Нел, имам нужда от теб.“

Обърни се, заповяда си тя. Представи си прозореца. Той е точно напред. Застани до леглото, после тръгни надясно. Препъвайки се в канапа около краката си, тя запълзя отново през стаята.