Читать «Преди да кажа сбогом» онлайн - страница 134

Адам вдигна лявата си ръка. Държеше нещо тежко в нея, обаче Нел не можеше да види какво. Опита се да стане, но той я бутна назад. Забеляза изкривеното му лице, когато Бони изпищя:

— Адам! Недей! Моля те, недей!

После нещо зашеметяващо избухна в главата й и Нел усети, че припада.

Отдалеч чу странен звук, нещо между стон и въздишка. Главата я болеше ужасно. Косата и лицето й бяха мокри и лепкави. Постепенно осъзна, че тя самата беше човекът, който издаваше звука.

— Главата ме боли — прошепна тя. После си спомни. Адам е жив. И е тук. Някой я докосваше. Кой беше? Какво ставаше?

— По-стегнато. Завържи я по-стегнато — нареди гласът на Адам.

Защо ме болят и краката, зачуди се Нел.

Успя да отвори очи и видя разплаканата Бони, наведе на над нея. В ръцете си държеше руло здрав канап. Завързва краката ми, помисли си Нел.

— Ръцете. Сега завържи и ръцете — заповяда Адам грубо.

Лежеше по корем на някакво легло. Бони изви ръцете й на гърба и уви канапа около тях.

Нел се опита да говори, но не можа да изрече думите, които отекваха в нея. „Не прави това, Бони. Имаш само няколко минути живот. Аурата ти е абсолютно черна. Не умирай с кръв по ръцете си.“

Внезапно усети, че Бони стиска ръката й. Продължаваше да навива канапа, но доста хлабаво.

Иска да ми помогне, помисли си Нел.

— Побързай — изръмжа Адам.

Нел бавно обърна глава. Видя купчина смачкани вестници на пода. Адам държеше свещ. О, Господи, той се кани да запали стаята!

— Да видим дали ще ти хареса това, Нел. Искам да усетиш болката. Всичко стана заради теб. Ти си виновна. Виновна си, че ключът не беше у мен. А после, в този вид, вече не можех да отида до банката и да се опитам да ги убедя да ме пуснат при сейфа. И всичко това заради теб и онази глупава жена, която ми донесе погрешното сако.

— Адам, защо…

— Защо? Наистина ли ме питаш защо? Нищо ли не разбираш?

Яростта му сега бе примесена с отвращение.

— Все не бях достатъчно добър за теб и за другарчетата на скъпоценния ти дядо. Не осъзнаваш ли, че в момента, когато се кандидатираш за Конгреса, всичко ще свърши? В миналото ми има някои неща, които щяха да те посрамят. Ако не беше настояла да си останеш малкото момиченце на Мак и да правиш всичко, което той поиска, имах шанс. Но ти твърдо реши да се захванеш с политика. Тогава разбрах, че всичко е свършило. Как само щяха да се забавляват репортерите, докато проучват миналото ми? Не можех да го позволя.

Адам коленичи до леглото и доближи лице до нейното.

— Ти ме принуди да го направя, Нел. Ти, онзи хленчещ Джими Райън и Уинифред с кравешките очи и сухите устни. Е, всичко е наред. Време ми беше да започна отново.

Изправи се и погледна надолу към нея.

— Какво от това, че имам съвсем малко. Ще се справя. Но ти няма да се отървеш, Нел. Сбогом.