Читать «Гейтуей IV» онлайн - страница 36

За което бил напълно прав. Тъй като броят на корабите бил ограничен, изпратеният звездолет щял да извърши само един курс. До мястото, където бил построен.

Земята.

Харолд бил съкрушен. Онико — изплашена. Кихльо пък едва сдържал вълнението си.

Оставали им по-малко от дванадесет часа до отлитането. И по-добре, защото така притесненията им отивали на заден план, изместени от необходимостта да се приготвят колкото се може по-скоро.

Най-сетне дошъл моментът да се качат един по един на грамадния междузвезден транспортен кораб, от който слезли близо стотина наблюдатели с допълнително оборудване. Родителите на Онико присъствали на изпращането и я прегърнали мълчаливо. Там били също господин и госпожа Врочек и Кихльо тактично отместил поглед встрани, за да не гледа как приятелят му плаче на раздяла.

— Довиждане, мамо. Довиждане, татко — казал той.

— Довиждане, мой мили Стернутатор — отвърнал баща му, опитвайки се да овладее гласа си. Майка му дори не направила опит.

— Там ще си на добро място — рекла тя разтреперана и го прегърнала. — Няма да можем да се чуваме, защото са забранили да се излъчва от Колелото, но… О, Стерни! — тя отново се притиснала към него.

Кихльо свел глава. Хичиянците не плачат, но това не означава, че не изпитват същите чувства като хората. Обърнал се и тръгнал към кораба. Не се целунали на раздяла, защото не било прието, но му се струвало, че в този случай може да се направи изключение.

3. ГОВОРИ АЛБЕРТ

Аз съм Алберт Айнщайн, или поне така ме нарича Робинет Бродхед, и мисля, че това донякъде изяснява нещата.

С всички тези фалшиви начала, струва ми се, че Робин пропусна да ви предаде цял куп особено важна информация, без която едва ли бихте могли да разберете за какво става въпрос. Например кои са Враговете? Ще ви се притека на помощ. Нали затова съм създаден — за да помагам на Робинет Бродхед.

Ще започна с обяснение на собственото ми положение. Първо, аз не съм „истинският“ Алберт Айнщайн. Той е мъртъв. Умрял е много години преди да бъде възможно — поне за хората — да съхраняват личността в програмен вариант, след като тялото се износи. В резултат на това не разполагаме и с истинското копие на Алберт Айнщайн. Аз съм само едно приблизително подобие на онова, което вероятно е представлявал. Иначе казано, аз съм сравнително сполучлив опит за късна реконструкция на действително съществувала човешка личност. Основната ми функция е на информационно-търсеща програма, към която са добавени едно-две нещица. По-скоро за украса, или външна декорация. За да ме направи по-приятен за Робин, моята създателка ми даде облик и поведение на човек. Стори го с удоволствие, защото обичаше Робин да е доволен. Не забравяйте, че тя е не само програмист, но и негова жена — С.Я.Лавровна-Бродхед.

Струва ми се, сега е моментът да отбележа, че Робин Бродхед е човек с безброй хрумвания и прищевки. Не мога да го виня, в края на краищата той някога е бил само човек, с всички произтичащи от това недостатъци. Разумът му не може да надскочи ограниченията, които преди време му е налагала неговата телесна обвивка. Не е прецизен като моя, нито толкова математичен. Продукт е на органичен мозък, развил се под влиянието на хормони и сензорни възприятия като болка и удоволствие, следователно напълно способен да опорочи всеки опит за вземане на интелигентно решение под влияние на понятия извън личния ми опит, като „съмнение“, „вина“, „ревност“ и „страх“. Представяте ли си що за съществувание е това! Понякога се питам как успява да функционира толкова добре при цялото това бреме. Честно казано, нямам отговор. Което съвсем не означава, че не мога да го разбирам. Еси Бродхед ме е снабдила с програми за всякакви случаи. В края на краищата, аз не разбирам и какво означава корен квадратен на минус първа степен, което съвсем не ми пречи да правя изчисления.