Читать «Гейтуей IV» онлайн
Фредерик Пол
Annotation
С помощта на свръхмодерни хичиянски технологии Робинет Бродхед продължава да живее и след смъртта си, но като съхранена в машина личност. Времето му минава в приятни забавления с други себеподобни. Неочаквано безгрижното му съществуване е прекъснато от невъобразима катастрофа — една могъща и непозната извънземна раса, изникнала след милиони години потайно съществуване се готви да унищожи целия разумен живот във вселената и животът на всички хичианци и човеци е поставен на карта.
Фредерик Пол
1. НА СБРЪЧКАНАТА СКАЛА
2. НА КОЛЕЛОТО
3. ГОВОРИ АЛБЕРТ
4. ЗА НЯКОИ ГРУПИЧКИ НА КУПОНА
5. ГРЕБЕНЪТ НА ВЪЛНАТА
6. ОБИЧ
7. ИЗВЪН ЯДРОТО
8. ОБРАТНО В СЕНТРАЛ ПАРК
9. НА МОРОА
10. В ОТКРИТОТО ВРЕМЕ
11. ХЕЙМАТ
12. ОБЕДИНЕНАТА СЛУЖБА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ НА УБИЙЦИТЕ
13. ПЛЕНЕНИТЕ ДЕЦА
14. БЕЗ БИЛЕТ
15. ПЛЪХОВЕТЕ ПЪРВИ НАПУСКАТ КОРАБА
16. ДЪЛГОТО ПЪТУВАНЕ
17. ПРЕД ТРОНА
18. КРАЯТ НА ПЪТУВАНЕТО
19. ПОСЛЕДНАТА КОСМИЧЕСКА БИТКА
20. У ДОМА
21. ЗАВЪРШЕЦИ
22. И НЕЗАВЪРШЕЦИ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
Фредерик Пол
Гейтуей IV
1. НА СБРЪЧКАНАТА СКАЛА
Началото не е никак лесно. Мислех за най-различни встъпления, от типа на:
„Надали ще ме знаете, ако не сте чели книгите на Фред Пол. Те горе-долу са вярно написани. Някои работи е поизмислил, но, общо взето, казва истината.“1
Но Алберт Айнщайн, който всъщност представлява една хитроумна програма за търсене на информация, заяви, че подобни литературни забежки към класически произведения като „Хъкълбери Фин“ никак не ми подхождали, така че бях принуден да се откажа. Хрумна ми да опитам с картината на реещата се сред космоса душа, или нещо от тоя род, идея, която (пак според Алберт) напоследък често присъствала в нашите разговори. Например:
„Да бъдеш едновременно безсмъртен и мъртвец, да бъдеш вездесъщ и всесилен, и същевременно не по-реален от фосфоресциращо проблясване на екрана — ето как съществувам сега. Попитат ли ме как прекарвам времето си (а то е толкова много, скрито в пределите на всяка една от безчетните секунди), аз им отвръщам с цялата искреност, на която съм способен. Казвам им, че уча, играя, планирам и работя. И тона е самата истина. Наистина правя всички тези неща. Но в промеждутъците между тях ме завладява и още едно чувство. Болката.“
Или пък, защо не започна с описанието на един обикновен ден. Като онези, които ни представят в пиезовизионните интервюта: „Правдив репортаж за един ден от живота на известния Робинет Бродхед, финансов магнат, едноличен представител на могъща политическа институция, творец и изпълнител на значими събития, отекващи в милиарди светове“. Същевременно на екрана се появява моята скромна персона, начело на важно заседание с представителите на Обединената служба за наблюдение на Убийците, или още по-добре, от някоя сесия на Института за космически проучвания „Робинет Бродхед“.
Качвам се на подиума сред оглушителни аплодисменти. Усмихвам се и вдигам ръка, за да ги поуталожа. „Дами и господа — произнасям аз, — благодаря ви, задето отделихте от скъпоценното си време, за да се присъедините към нас. Искам да поздравя с добре дошли в нашия институт всички вас — изтъкнати астрофизици и космолози, прочути теоретици и Нобелови лауреати. Обявявам за открит симпозиума, посветен на физичната структура на незрялата вселена.“
