Читать «Денят на второто рождение» онлайн

До 1990 г. не вярвах в съществуването на живот и разум извън нас. Бях сигурна, че онези, които говорят за необичайни видения или чуват невидими гласове, са с отклонение от нормалното. Дори не вярвах, че някои хора могат да имат знания за събития, които са се случили или ще се случат, без те да са техни свидетели. А в двата завета на Библията пише за такива явления като за истински!

През 1992 г. реших да търся Христос — тук, там, където говорят и вярват в Него; при онези, които очакват да получат помощ или откровение свише… През есента записах Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и само след месеци започнах да чувам край себе си глас, който знае всичко: кога се отлага изпитът, след колко минути ще пристигне автобусът, как ще се промени цената на хляба и млякото…

Как да споделя тези отклонения от нормалното с ближните си, щом вече бях сигурна, че гласовете са плод на болестен човешки разум?

На 8 януари 1994 г. сутринта дълго не станах от леглото.

Взех Новия завет, започнах да чета за изпит, но към девет часа очите ми се затваряха; положих книгата върху себе си, без да заспивам и изведнъж под клепачите ми се появи кръг с ярка светлина, подобна на слънцето. В кръга видях кръст, а около него летеше гълъб. След секунди гълъбът и кръстът изчезнаха, за да отстъпят място на отворена книга. Виждах я с очите си, а съзнавах, че е някъде далече в небето. Ненадейното й появяване настъпи със звук, подобен на морзовата азбука, която не познавах. Когато и кръгът, и книгата изчезнаха, под затворените ми клепки блесна екран, подобен на цветен телевизор. Виждаха се много хора, облечени простовато, с калпаци, с вили и тояги; те прииждаха от улицата на Народното събрание в София и се отправиха към „Св. Александър Невски“. Влязоха в храма, тръгнаха към олтара, негодуваха, питаха нещо свещеника, но той им каза, че не може да направи нищо. Бях сред всички, разбирах ги, помолих свещеника да им помогне, а той отново отговори, че не е в състояние да изпълни желанията им. Кадърът се смени: в екрана се появиха средновековни, островърхи къщички, огрени от светлина; приличаха на детска приказка и чух своя глас да изговаря на немски: „Майне мути“ (моята майка). Изненадах се, че друг говори вместо мен и разбрах, че ще видя тези къщички с очите си на живо в Германия. В този момент пътуването до Германия ми звучеше абсурдно — едва събирах стотинки за билети в градския транспорт. После млад мъж в автобус каза със спокоен глас: „Братя и сестри, молете се!“… След това видях нова сцена — седим със Симеон Сакскобургготски на една маса, мълчим, гледаме се. На масата няма нищо; аз съм отегчена и разочарована, а край нас е претенциозно. По това време ставаше дума този българин да се върне от Мадрид в страната ни, за да помогне в политиката на демокрацията…

После видях много хора, които се веселят; сред тях беше висок мъж в расо, когото не познавах, и чух глас: „Рим, папата.“ Разбирах, че веселието е от пристигането на папа Йоан Павел Втори в България, но подсъзнателно си давах сметка, че това е невъзможно: Православната църква не искаше да приеме подобна визита… После видях обгорена земя, дим, пушек, паника. Имах чувството, че това се случва далече от нас в пространството и времето, но изпитвах тревога, исках неприятното известие да спре. После чух глас: „Светът днес не е същият, той е бил и ще бъде същият, но днес светът не е същият.“ После притвор на храм с надпис от Откровението на Св. Йоан Богослов… След около час екранът на „телевизора“ се изключи така ненадейно, както неочаквано се беше появил пред очите ми.