Читать «Гадателката» онлайн - страница 111

— Разбира се, че ми дадоха — отвърна спокойно Лъжекостенурката. — Дадоха ми най-добрите възможни инструкции, наистина единствените възможни инструкции.

— А ще пожелаеш ли да ги споделиш с нас? — попита саркастично Мишката.

— От съществено значение е да ги споделя с вас — отговори извънземният. — Казаха ми да попитам Гадателката къде да отида и да следвам нейните заповеди.

Той се обърна към Пенелопа и зачака нейното решение.

27

Пенелопа втренчи поглед в компютърната карта на Вътрешната граница.

— Към тази — обади се накрая тя и посочи една златистобяла звезда.

— Това е Алфа Тремино, позната още като Маккалистър — на името на човека от Пионерския корпус, разработил втората планета, която обикаля около нея — преведе Лъжекостенурката надписа, който се появи на екрана, след като въведе координатите на звездата. — Тази планета сега се нарича Маккалистър II. Системата има още шест планети, най-вътрешната е силно радиоактивна, другите пет са газови гиганти. Върху никоя от тях няма живот… Маккалистър II има един Търговски град, чието местоположение е в южната умерена зона. Допреди две столетия там е имало уранови мини, а сега се използва главно като станция за презареждане на корабите, които навлизат във Вътрешната граница.

— За колко време ще стигнем до нея? — попита Мишката.

Извънземният попита навигационния компютър.

— Приблизително шест стандартни часа.

— А нашите преследвачи? Колко време ще им трябва на тях?

— Ще имаме три или четири часа преднина, тъй като те са по-близо до Лятно злато.

— Тогава да се отправяме към Маккалистър II.

— Направих това в момента, когато Гадателката го избра.

Мишката се обърна към Пенелопа.

— Знаеш ли нещо за Маккалистър?

— Не.

— Може би не се изразих както трябва — Мишката замълча за миг. — Можеш ли да видиш какво ще ни се случи там?

— Не — повтори Пенелопа.

— Тогава защо избра тази звезда?

Пенелопа вдигна рамене.

— Просто имам някакво чувство.

— Е, досега чувствата ти винаги са били в наша полза — въздъхна Мишката.

Извънземният отиде до трапезарията и се върна с още два контейнера с вода.

— Благодаря — Пенелопа прие контейнера.

— Маккалистър II е човешка колония. Ще можеш да получиш храна там, Гадателко.

— Да се надяваме — отвърна Пенелопа, — много съм гладна.

— Много съжалявам, Гадателко. Бих ти дал моята, ако можеше да я ядеш.

— Знам това — момичето го погледна замислено. — Може би ще е по-добре, ако опаковаш малко от своята храна.

— Защо, Гадателко?

— Може би ще имаш нужда от нея.

— Така и ще направя, Гадателко — извънземният се запъти отново към трапезарията.

— За какво е всичко това? — попита Мишката.

— Просто си мисля, че Лъжекостенурката скоро ще има нужда от храната си.

— Но той има цяла кухня, пълна с продукти.

Пенелопа не й отговори и когато Мишката я погледна, за да види дали я е чула, изражението на момичето беше странно напрегнато и съсредоточено.

— Тя чете бъдещето — каза Лъжекостенурката, като се върна в пилотската кабина.

— Или поне се опитва да го разбере — съгласи се жената.

Пенелопа не помръдна почти пет минути и накрая Мишката протегна ръка и я раздруса за рамото.