Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 130

Ще се промъкне през задните дворове в квартала и ако има късмет, ще влезе с резервния ключ в къщата, където живееше доскоро. Ако ли не, ще се спотаи в задния двор и ще изчака. Пред къщата на Емили със сигурност стоеше дежурен полицай. Известни са му тия хватки. А и тя, естествено, е подменила ключалките. Но винаги преди лягане отваря вратата за минута-две, за да излезе Бес.

Кучето, разбира се, ще се разлае, когато го види. Ще купи от онези гранулки, които то толкова обича, и ще му метне няколко. Това ще му осигури достатъчно време, за да проникне вътре със сила.

Много хубав план.

И не се съмняваше, че е в състояние да го осъществи.

77.

След срещата в кабинета на прокурора Емили си отиде право вкъщи. Налага се да съм изключително предпазлива, разсъждаваше тя, а също и напълно сигурна. Страница по страница и дума по дума ще съпоставя докладите, донесени от Били преди две години и половина, с цялото досие за убийството на Джами Ивънс, с което разполагам сега.

Скиците нямат нищо общо една с друга. Стийв Мърфи потвърди, че по време на разследването е бил направен само един портрет и това е онзи, който видях сутринта. Какви други доклади е „забравил“ да донесе Били? Какво ли още ще открия?

Завивайки към къщата, видя жълтата лента, която още опасваше дома на Маделин Кърк. Беше свалена обаче от нейната къща и тази на Зак. Нямам търпение да видя кой ще е новият наемател, помисли си тя уморено. Все ще е за предпочитане е пред досегашния.

Махна на полицая в служебната кола на ъгъла и въздъхна с облекчение. Ключарят и техниците за алармата щяха да дойдат по-късно през деня. Разполагаше с два часа спокойствие да прегледа делото „Олдрич“, преди те да се появят.

Снощното обаждане на Ричард промени всичко, помисли си тя, докато паркираше. Преди това и през ум не й минаваше, че сутринта ще бъде в кабинета на Тед Уесли, а после ще се занимава с освобождаването на Грег Олдрич под гаранция.

А когато отидох до Ню Йорк, определено не допусках, че един от моите следователи е фалшифицирал улики, помисли си тя.

Влезе в къщата и беше посрещната шумно и радостно от Бес.

— Лай колкото си искаш, Бес — каза й Емили и я взе на ръце. — Но няма да излезем на разходка. Ще те пусна в задния двор и толкова.

Отвори вратата на верандата и застана на прага, докато Бес хвърчеше из двора и ноктите й драскаха по нападалите листа. Преди обяд беше слънчево, но сега небето се смрачаваше и очевидно щеше да вали.

Емили изчака пет минути, преди да се провикне:

— Искаш ли нещо за хапване, Бес?

Този номер действа безотказно, помисли си тя, защото кучето охотно се прибра в къщата. След като пусна резето, възнагради Бес с обещаната купичка храна и сложи чайника на печката.