Читать «Сърце назаем» онлайн - страница 126

Е, има и един бесен, прецени тя. Прокурорът. Никак не й харесваше. Когато пристигнаха, почти не им обърна внимание. Човек да си помисли, че ние сме престъпниците, рече си Бел. Щели да го назначават за прокурор на цялата страна. В момента той гледаше свирепо Емили, която искаше разрешението му да подаде молба до съдията за пускането на Грег Олдрич под гаранция.

С огромно удоволствие бих се запознала с Грег, мислеше си Бел. Но сигурно ще ни е бесен, макар че накрая все пак проговорихме. Дали да му напиша писмо и да му се извиня? Или да му изпратя картичка с готово мило послание?

Прокурор Уесли каза:

— Приемам да се направят постъпки за пускане под гаранция. Но, Ричард, дори Джими Истън да е лъгал по какъв повод е бил в апартамента, не означава, че Грег Олдрич не го е уговарял да убие Натали Рейнс.

Това са глупости, помисли си Бел. Видя колко се ядоса Ричард Мур, защото лицето му почервеня. Съумя все пак да се овладее, преди да заяви:

— Допускаш ли някой здравомислещ човек да приеме версията, че Джими Истън е доставил лампа в апартамента на Олдрич в три часа и час по-късно се е върнал да получи аванс срещу уговорката да убие съпругата му?

— Дори да е така — тросна се Тед Уесли, — преди Истън да се появи, Грег Олдрич беше единственият заподозрян в този случай — не го забравяй. Аз съм готов да се обзаложа, че той е убиецът!

Явно няма да признае, че е допуснал грешка, помисли си Бел. Емили Уолъс стана. Беше много елегантна. Червеното сако съвършено подхождаше на тъмната й коса. И този пуловер по врата. Дали имаше голям белег от сърдечната операция?

Емили се обърна към Бел и Сал:

— Проявихте огромна смелост да проговорите. Много се радвам, че го направихте. — После каза на Ричард: — Сигурно съдия Стивънс е в съда. Да отидем да поговорим с него. Ще звънна в затвора и ще разпоредя да докарат господин Олдрич. После ще внесем иск за пускане под гаранция. — И с променен тон се обърна към прокурора: — Както знаеш, взимам няколко дни отпуска. Ще бъда вкъщи, ако искаш да говориш с мен. Винаги можеш да ме потърсиш на мобилния.

Прокурорът се направи, че не я е чул.

Господи, за нищо на света не бих работила при него, помисли си Бел.

74.

В десет и половина сутринта съдия Стивънс разпореди Грег Олдрич да бъде пуснат под гаранция.

Четирийсет и пет минути по-късно, след като звънна на Алис и Кати, Грег пиеше кафе с Ричард Мур в заведение близо до съда.

— Колко дълго прекарах вътре, Ричард? Около деветдесет часа? Дори не помня как мина уикендът, но все пак това бяха най-дългите деветдесет часа в живота ми.

— Разбирам те, но вече няма да се озовеш вътре. Бъди сигурен.