Читать «Стоманеният плъх» онлайн - страница 46

Чудо е, че опитът сполучи. Куршумът явно е рикоширал в костта на ръката и само е засегнал черепа, вместо да премине през него. Въпреки това имаше много кръв и неподвижно тяло на пода, което е и заблудило Ейнджълин. Шумът от изстрелите в тази малка стая, проснатият труп и кръвта са докоснали нещо в женската й натура, поне съвсем малко. Тя бързо е излязла от стаята, преди да дойдат. Ако се беше задържала поне секунда, за да се убеди…

— Легнете — каза доктора. — Ако не лежите, ще ви направя инжекция, която ще ви изключи за седмица.

Едва когато каза това, забелязах, че седя и се смея като луд. По време на движението болка пронизваше гърдите ми и позволих да ме сложат да легна.

Сега в ума ми се въртеше мисълта как да се измъкна оттук. Игнорирайки болката, огледах приемната и мислех как да извлека изгода от това, че съдбата ми е подарила живота, докато Ейнджълин мисли, че съм мъртъв.

В приемната нямаше много неща и успях да отмъкна само дръжка и официални формуляри от етажерката над главата ми. Дясната ми ръка работеше добре, въпреки че ме пронизваше болка при всяко движение. Роботът постави под носилката ми количка и ме откара в стаята. Когато излизахме, докторът напъха някакви документи в кутията над главата ми и приветливо кимна. Подарих му усмивка в отговор и продължихме нататък.

Щом се скри от поглед, извадих документите и ги прегледах. Това беше шансът ми, ако успея бързо да се възползвам от него. Документът беше заключение в четири екземпляра. Докато тези формуляри не попаднат в машината, аз не съществувам, аз съм в статистическо забвение, от което трябваше да се измъкна в болничната стая. Мъртвороден — това е спасението ми. Хвърлих възглавницата и роботът спря. Той не обърна внимание, че пиша, и спира още два пъти, за да вдигне възглавницата и с това ми даде време да завърша фалшификацията.

Този доктор Мквбклз — именно това можеше да се прочете от подписа му — е оставил много място между подписа и последния ред от заключението. Подписах го, стараейки се максимално да подражавам на почерка му.

МНОЖЕСТВО ВЪТРЕШНИ НАРАНЯВАНИЯ, ШОК… написах аз, УМРЯЛ ПО ПЪТЯ. Това звучеше достатъчно официално. Бързо допълних — ВСИЧКИ ОПИТИ ЗА РЕАНИМАЦИЯ НЕ ДАДОХА РЕЗУЛТАТ. За момент се усъмних в правописа на последната дума, но доколкото в думата „наранявания“ доктор Мквбклз пишеше буквата „ъ“, още една грешка нямаше да промени нищо. Последната фраза ми позволяваше да се надявам, че няма да ме дупчат и съживяват с електрически ток, нали съм труп. Преди да излезем от коридора, сложих формулярите на мястото им, легнах и се престорих на умрял.

— Тук е Д.О.А., Свенд — каза някой, взимайки документите над главата ми. Чух как роботът тръгна обратно, равнодушен към това, че пишещият и изпускащ на земята възглавницата си пациент внезапно е умрял. Отсъствието на любопитство винаги ми е харесвало в роботите. Мислено си представих смъртта с надежда, че съответното изражение ще се отрази на лицето ми. Някой ме дръпна за крака, сваляйки обувките и чорапите ми. Ръката хвана стъпалото ми.