Читать «Изгубени в океана» онлайн - страница 3

И едно друго обстоятелство възбуждаше интереса около това тайнствено дело. С право или не, упорито се говореше как генералният прокурор предупредил губернатора, че китайците трябва да се следят особено строго, защото те още с идването си заявили открито, че няма да мине и година и те ще избягат от острова. Но държането им с нищо не потвърждаваше подобни изявления. Те не можаха да бъдат обвинени, че нарушават предписаните им права, и от тяхна страна нямаше и най-малък опит да измамят бдителността на надзирателя, на когото бяха подчинени.

През същата тази вечер, когато крайцерът „Зорки“ обикаляше бреговете на остров Ну, се навършваше една година от задържането на тайнствените заточеници. Хората, чието любопитство се беше изострило до крайност, вече се питаха по какъв ли начин китайците щяха да изпълнят своята закана, ако изобщо я помнеха. Цяла Нумея не спа през тази нощ и всеки се ослушваше да чуе топовния гръм, известяващ бягството.

Администрацията беше на крак. От петнадесет дни крайцерът обикаляше острова и всяка нощ осветяваше крайбрежието със своите прожектори — стените на затвора, самите килии на затворниците и многобройните заливчета, изрязали бреговете на острова. Беше поставена денонощна охрана на всички места, откъдето можеше да се приближи някакъв подозрителен кораб, който евентуално можеше да отведе китайците. Въобще редица мерки правеха бягството абсолютно невъзможно. В Нумея обаче се появиха облози за и против бягството. Често пъти тук и най-незначителното събитие придобиваше необикновена важност. При монотонния, скучен живот в колонията, където писмата се получаваха три месеца след тяхното подаване, беше обясним интересът, който проявяваха местните жители към тази ситуация, нетърпеливо очаквайки нейната развръзка.

В гази паметна вечер у генералния прокурор имаше прием Това означаваше, че всички лица в колонията, които имаха достъп до неговия дом, можеха без специална покана да отидат там, за да побъбрят на различни теми или да поиграят на карти. Младите дами и господа постепенно изпълниха големия салон, където, увлечени от музиката, винаги минаваха през няколко танца валс или полка Прекрасни са вечерите, устройвани в тези колонии, където всеки можеше непринудено и без стеснение да се развлича по свой вкус.

Тази вечер обаче никой не седна при игралните маси, нито зад пианото, защото всички бяха под влиянието на слуха за мистериозното бягство, възбудило интереса на целия град.

Домакинът, плътно заобиколен от дами, много тактично отблъскваше техните нескромни въпроси, макар да правеше това с присъщата за него вежливост. На всички той отговаряше с изящна словесност, свойствена за политиците и дипломатите, когато окръжаващото ги дамско общество енергично се опитваше да получи сведения от служебен характер.