Читать «Изгубени в океана» онлайн - страница 2

Задържаните изцяло се предават на гореспоменатото длъжностно лице, чиито разпоредби трябва да се спазват стриктно и който единствен има пълномощията да ги освободи, при което носи лична отговорност за действията си.

По височайше нареждане същите имат право да носят своите национални костюми и ще им се дава всичко необходимо до изпращането им в тяхната родина.

От особена важност е затворниците да не контактуват помежду си.“

Тези бележки, направени от името на две министерства — на правосъдието и на марината¹, — противоречаха на всички традиции и обичаи, установени в храма на новокаледонската бюрокрация, така че всички рицари на ръкавелите от канцелариите, подвизаващи се в изправителния затвор, в общ глас заявиха, че никога не са били толкова пренебрегнати и обидени от бюрото. Б течение на осем дни между съдебната палата, административното бюро и канцеларията на губернатора непрестанно се разменяха писма, бележки и пояснения, които не доведоха до нищо определено освен претрупваше на кореспонденцията. Накратко, конфликтът заплашваше да придобие епични размери, докато последният получен пакет, пристигнал по пощата, изведнъж сложи край на спора. Той съдържаше заповед от „горе“, по силата на която губернаторът трябваше да предостави четиримата китайци под пълното разпореждане на генералния прокурор.

Трябваше да се подчинят, но любопитството на всички чиновници в колонията стигна до своя краен предел и всеки от тях според възможностите на фантазията си съчини най-безсмислени всевъзможни истории, скоро завладели целия остров.

Началникът на съдебната палата, който беше и генерален прокурор, получи обемистия пакет поверителни книжа, с които му се даваха най-подробни указания по това дело, но той беше съвършено потаен и когато някой се опиташе да научи нещо, отговаряше, че е длъжен да пази пълно мълчание… Дори самият губернатор не бе по-щастлив в своите опити да проникне в същината на делото за четиримата китайци, в резултат на което отношенията между двамата висши сановници охладняха дотолкова, че те престанаха да се виждат освен при задължителните официални случаи.

Тридесет хиляди франка върху пръста на един затворник беше доста голям лукс, а позволението да носи такава ценност — изключителна рядкост, което решително изключваше всякаква мисъл за тежко престъпление…

По-правдиво звучеше предположението, че четиримата китайци са били замесени в дворцовия преврат, извършен неотдавна в Гуе, столицата на Анам, и насочен повече срещу френския президент, отколкото против краля, макар че вторият беше принуден да избяга заедно със своя министър Тюе. Поддръжниците на тази версия допълваха, че затворниците били настанени в четири къщички на остров Ну, където се ползвали от привидна свобода, като всеки от тях имал за другар по един от военните заточеници, и то такъв, чието престъпление не опетняваше честта му…

Впрочем това беше главното доказателство, че тези хора не бяха обикновени престъпници. Ако имаше престъпление, какво би дало право на главния прокурор дори да ги освободи… Наистина това право му беше дадено по силата на някакви изключителни условия и тук именно се криеше загадката, но осъдените за обичайни престъпления никога не биха се ползвали от подобни облаги…