Читать «А питието — от мен!» онлайн - страница 4

— Кога ще се опита според теб?

— Не знам. В момента набира кураж. Готов съм да се обзаложа, че ще го пипнат при първото подозрително движение.

— Нямаме ли и някаква жена там?

— Мейла Рейд.

— Точно така. Тя е добра, нали?

— Досега беше полезна.

— Ако бъде притиснат, Уъртингтън ще проговори!

— И още как!

— А това ще бъде опасно за теб и Мейла, нали?

— Дяволски опасно!

Дори отпи глътка кафе. Умът му усилено работеше, но лицето му продължаваше да бъде все така безизразно. Кейн мълчеше и го наблюдаваше.

— Не искам да изгубя Мейла, още по-малко ми се иска ти да изгубиш своите връзки в Прага — рече накрая Дори. — Може би ще успеем да направим нещо за Уъртингтън.

Настъпи дълго мълчание, после Кейн каза:

— Единственото, което можем да направим за спасяване на мрежата, е да го убием. Пипне ли го Малик, шансовете ни стават нула. И Мейла, и аз автоматически излизаме от играта.

— Това не бива да допускаме — рече Дори и приключи с кафето си. — Не сме му задължени с нищо. Той ни носеше полза, но ние почтено си плащахме. Трябва да го сторим бързо, нали?

— Най-късно до утре вечер — загаси цигарата си Кейн. — А може би и тогава вече ще бъде късно.

— Мисля, че разполагам с адреса му. Все още е същият, нали?

— Да.

— Живее там с жена си?

— Да.

Дори се замисли, после бавно остави чашката си. Изглеждаше хладен и разсеян.

— Ще уредя нещата — погледна той Кейн. — Междувременно ти стой по-далече от Прага. Мислиш ли, че Малик те подозира?

— Никой не ме подозира — тихо и убедено отвърна Кейн. — Аз съм белокосото момче, което носи долари.

— Не бъди толкова уверен, Малик е опасен!

— Затвориш ли устата на Уъртингтън, аз ще бъда окей.

— Ще му я затворя — кимна Дори. — А сега да помислим за заместника му… — Помълча известно време, после подхвърли: — Джак Латимър… Говори езика, през последните две години работи за „Интернешънъл Калкюлейтърс“. Лесно мога да уредя прехвърлянето му в Прага. Какво ще кажеш?

Кейн допълни чашата си с кафе.

— Бих казал „да“, ако Малик не беше там. Латимър е опитен човек, но имам чувството, че Малик ще го надуши още преди да се е настанил. Червената светлина е запалена, те знаят, че ти ще направиш опит да замениш Уъртингтън. Всеки новопристигнал ще бъде наблюдаван с микроскоп!

— Не се грижи за това. Ще можеш ли да работиш с Латимър?

— Разбира се.

— Добре — изправи се Дори. — Ще подготвя нещата. Благодаря за великолепния обяд, Джонатан. Няма да правиш нищо, преди да ти дам зелена светлина. Ако имаме късмет, след две седмици ще можеш да се върнеш в Прага и да осъществиш контакт с Латимър. Сигурен съм, че той ще ни бъде далеч по-полезен от Уъртингтън.

Кейн мълчаливо стисна протегнатата му ръка. Познаваше Дори достатъчно добре, за да задава излишни въпроси. Каже ли, че ще уреди нещо, той наистина го прави.

Изчака го да излезе, допи кафето си и позвъни за сметката.

Алек Уъртингтън затвори капака на куфара и щракна ключалките. Погледна ръчния си часовник и се доближи до прозореца. Дръпна леко дантеленото перде и погледна към улицата. Широкоплещестият мъж в къс черен шлифер и шапка с широка периферия продължаваше да стои облегнат до отсрещната стена с ръце в джобовете. Не беше мръднал оттам вече четири часа.