Читать «А питието — от мен!» онлайн - страница 2

Фоа беше млад хубавец с руса коса и загоряло под кварцовата лампа лице. Като видя Кейн, той го поздрави с кратко кимване на глава и продължи оживения си разговор по телефона.

Кейн затвори вратата след себе си, после свали спортното сако и шапката и ги пъхна в стенния гардероб. Оттам извади син блейзер и забързано го облече, после посегна към закачалката и свали от нея панамена шапка в кремаво и тъмнозелено. Вдигна три пръста по посока на Жак, отвори вратата в дъното и излезе на тясната алея с куфарчето в ръка. Закрачи бързо по посока на улица Дюфо, спря първото такси и нареди на шофьора да го закара до ресторанта „При Жозеф“ на улица Камбон.

Когато влезе в малкия бар, беше приветстван лично от собственика, Жозеф Февре. Стиснаха си ръцете, след което Февре — широкоплещест здравеняк с оплешивяваща глава и късо подстригана брадичка, поведе Кейн към една закътана трапезария на втория етаж. Масичката, заредена с прибори за двама, беше поставена до прозореца. Бели дантелени пердета предпазваха клиентите от любопитни погледи.

— Надявам се, че пътуването ви е минало добре, мосю Кейн — любезно се обади Февре. — Ще искате ли нещо специално за обяд?

Кейн хвърли шапката си на стола, избърса лицето си с носната кърпичка и поклати глава:

— Оставям на теб да решиш, Жозеф. Наистина ми се хапва нещо вкусно.

— Бих ви предложил говеждо, шпиковано с половин бутилка от специалното ми шабли, след което турнедо „Масена“ с още половин бутилка от „Осон“, реколта 1945-та.

Жозеф Февре знаеше, че Кейн винаги държи на най-доброто и още от сутринта беше обмислил току-що предложеното меню.

— Това звучи добре — кимна Кейн и хвърли нетърпелив поглед на ръчния си часовник. Беше един без четвърт. — Покани приятеля ми горе веднага след като се появи.

— Разбира се, мосю Кейн — поклони се Февре и излезе.

Кейн се отпусна встрани от масата и запали цигара. Едрото му лице беше мрачно и замислено. След няколко секунди на прага се появи келнер, постави пред него голяма чаша с водка-мартини и безшумно се оттегли.

Кейн изяде маслината на коктейла, хвърли бъркалката в камината и отпи първата глътка. После отново погледна часовника си. Джон Дори влезе в момента, в който дърпаше обратно ръкава си.

След трийсет и девет години служба в американското посолство в Париж той беше получил отговорния пост регионален директор на ЦРУ. Беше дребен като пиленце мъж на шейсет и шест години, носеше очила без рамки и приличаше повече на преуспяващ банкер, отколкото на твърд като стомана ръководител на една изключително ефикасна организация, поставила си нелеката задача да се бори с шпионската мрежа на руснаците.

— Здрасти, Джонатан — поздрави Дори и затвори вратата зад гърба си. — Изглеждаш великолепно!

— Така ли мислиш? — стисна ръката му Кейн. — Много би ми се искало и да се чувствам великолепно!

На вратата тихо се почука, после в стаята влезе келнер и постави пред Дори чаша горчиво чинцано със сода и лед. Кейн знаеше какво пие Дори и се беше погрижил да даде съответните инструкции. Дори пое чашата и поласкано кимна с глава. Изчака излизането на келнера и придърпа един стол.