Читать «Историята на О» онлайн - страница 42

От две седмици О била напълно екипирана и още не можела да свикне, когато намерила една вечер, връщайки се от студиото, бележка от любовника си, който я молел да бъде готова в осем часа, за да отиде на вечеря с него и един негов приятел. Щял да прати кола да я доведе, шофьорът щял да се качи до горе. В послеписа уточнявал да вземе късото си кожено палто, да се облече цялата в черно (цялата подчертано) и да не пропусне да се гримира и парфюмира, както в Роаси. Часът бил шест. Цялата в черно, и при това на вечеря посред декември — времето било студено, това означавало черни найлонови чорапи, черни ръкавици и над плисираната пола във форма на ветрило — дебел пуловер с пайети или копринения елек с ръкави. Той бил подпълнен с памук и изминат с широки тегели, впит по тялото и закопчан от шията до кръста съвсем като мъжките елеци през шестнадесети век, и ако така безупречно очертавал гърдите, то било, защото сутиенът бил прикрепен отвътре. Подплатен бил, със същата коприна и изрязаните му краища стигали до ханша. Освежавали го единствено големите позлатени метални закопчалки, биещи на очи като на детските обувки за сняг, които се отварят и затварят шумно, но върху широки плоски халки. Нищо не се сторило така странно на О веднъж щом подредила дрехите си на леглото и черните си велурени обувки с тънко като игла токче до леглото, както това, че се озовала свободна и сама в банята си, заета грижливо, след като се изкъпала, да се гримира и парфюмира като в Роаси. Гримовете, с които разполагала, не били като тамошните. В чекмеджето на тоалетката си намерила мазен руж за бузи — самата тя никога не употребявала такъв — с помощта на който очертала кафеникавите кръгове около зърната на гърдите си. Ружът бил такъв, че едва личал в момента, в който го нанасяла, но след това потъмнявал. Отначало помислила, че е прекалила с него, поизтрила го леко със спирт — триел се мъчно — и се заловила наново: две тъмнорозови като божур петънца разцъфтели върху гърдите й. Напразно поискала да оцвети по същия начин и устните, прикрити под руното в слабините й, върху тях ружът не оставял следа. Намерила най-сетне сред гилзите в същото чекмедже едно от онези ярки червила, с които не обичала да си служи, защото са прекалено сухи и боядисват устата за дълго. За случая то подхождало. Занимавала се с косите, с лицето си, най-накрая се напарфюмирала. Рьоне й бил дал флакон с вапоризатор, който разпръсквал гъста мъгла от парфюм, чието име не й било известно, но който ухаел тръпчиво на сухо дърво и на блатни растения. По кожата мъглата избивала в роса и потичала, застивала в миниатюрни капчици върху руното под мишниците и на слабините. О се научила в Роаси да върши всичко бавно: напарфюмирала се три пъти, като оставяла всеки път парфюмът да изсъхне върху нея. Обула най-напред чорапите си и обувките с високи токчета, после облякла подплатата на полата и самата пола, най-после елека. Сложила си ръкавиците и си взела чантата. В чантата се намирали пудриерата й, гилзата с червилото, един гребен, ключът й и хиляда франка. Вече облечена и с ръкавици, тя извадила от гардероба късото кожено палто и погледнала часовника над нощното си шкафче: часът бил осем без четвърт. Приседнала напреко върху ръба на леглото, устремила очи в будилника и зачакала, без да помръдва, звънеца. Когато най-после го чула и станала, за да излезе, съзряла в огледалото на тоалетката, миг преди да изгаси осветлението, дръзкия си гальовен и покорен поглед.