Читать «Историята на О» онлайн - страница 41

За няколко дни О направила петдесетина снимки на Жаклин. Те не приличали на никоя от онези, които правела преди това. Може би никога не била имала такъв модел. Във всеки случай никога по-рано не съумявала да извлече от нечие лице или тяло едно тъй вълнуващо значение. А при това целта била само да изглеждат по-красиви копринените тъкани, кожите, дантелите посредством внезапната красота на изненадана в огледалото фея, която Жаклин придобивала под най-обикновената блузка, както и под най-разкошния визон. Имала къси, плътни руси коси на леки вълни, при най-малката дума накланяла незабележимо глава към лявото си рамо и облягала буза до вдигнатата яка на коженото си палто, ако в момента носела кожено палто. О я уловила веднъж така, усмихната и миловидна, с леко бухнала като от ветрен коса, опряла нежната си и твърда скула върху синкавосивия и нежен като прясна пепел от изгорели дърва визон. Тя открехвала устни и полупритваряла очи. Под блестящата и гланцирана водна повърхност на снимката човек би казал, че е блажена удавница, бледа, тъй бледа била. О изкопирала снимката в най-лекия оттенък на сивия цвят. Направила друга снимка на Жаклин, която още повече я вълнувала: срещу светлината, с голи рамене, изящната й главица скрита изцяло, а също и лицето от черна воалетка с широки бримки и закичена с нелепо двойно снопче пера, чийто неосезаеми нишки я увенчавали като дим; носела огромна рокля от плътна, везана със сърма коприна, червена като булчинска премяна от средновековието, която й стигала до глезените, издувала се на ханша, пристягала я в кръста и очертавала гръдта й. Била това, което модните шивачи наричат вечерна рокля и която никога никой не носи. Сандалите с много високи токчета били също от червена коприна. И, през цялото време, докато Жаклин позирала пред О с тази рокля и тези сандали, и тази воалетка, която била като далечно подобие на маска, О допълвала мислено, видоизменяла мислено модела: нещо толкова дребно — талията, пристегната малко повече, гърдите, разголени малко повече — и това била същата рокля като в Роаси, същата коприна, плътна, гладка, шумоляща, която повдигаш с две ръце, когато ти кажат… Така в Жаклин с две ръце я повдигала, за да слезе от подиума, където от четвърт час вече позирала. Същото шумолене, същото пращене на сухи листа. Наистина ли никой не носи такива вечерни рокли? Разбира се, че да. Жаклин носела също на шията си стегната златна огърлица, а на китките — две златни гривни. Най-ненадейно й хрумнало, че ще е дори по-красива с кожен нашийник и гривни от кожа. И този път — нещо, което никога по-рано не била правила — тя проследила Жаклин в голямата съседна на студиото гримьорна, където манекенките се преобличали и гримирали и оставяли дрехите и гримовете си, когато си тръгвали. Тя се изправила до рамката на вратата, неподвижна, загледана в огледалото на тоалетката, пред което Жаклин седяла все така облечена с роклята. Огледалото било толкова голямо — то заемало цялата стена, а тоалетката била просто полица от черно стъкло — че тя виждала едновременно Жаклин и собствения си образ, както и образа на гардеробиерката, която сваляла перата и тюлената мрежичка. Жаклин сама откопчала огърлицата, двете й голи вдигнати нагоре ръце напомняли дръжки на амфора; капчици пот блестели под мишниците й, които били обезкосмени (защо, запитала се О, колко жалко, толкова е руса), и О усетила тръпчивия й нежен мирис с лек растителен привкус и се замислила какъв парфюм трябва да носи Жаклин — какъв парфюм ще я накарат да носи. След това Жаклин свалила гривните си, поставила ги върху стъклената полица, където за миг те издрънчали като вериги. Косите й били толкова светли, че дори кожата й била по-тъмна от тях, кафеникавобежова като ситен пясък след морски отлив. На снимката червената коприна щяла да излезе черна. Точно в този миг гъстите мигли, които Жаклин по неволя гримирала, се повдигнали и О срещнала в огледалото погледа й, тъй прям, тъй втренчен, че без да може да откъсне от него своя, тя почувствувала как бавно се изчервява. Това било всичко. „Моля да ме извините — казала Жаклин, — трябва да се съблека?“ „Извинете“ — прошепнала О и затворила вратата. На другия ден тя отнесла у дома си проявените снимки от предната вечер, без да е сигурна дали иска да ги покаже на любовника си, с когото трябвало да вечеря навън. Докато се гримирала пред тоалетката в спалнята си, тя ги гледала и поспирала, за да проследи с пръст върху снимката очертанието на веждата, рисунъка на усмивката. Но ги мушнала в чекмеджето, щом чула шума от превъртането на ключа във входната врата.