Читать «Експедиция в Преизподнята» онлайн
Аркадий Стругацки
Annotation
Сигурно малцина знаят, че Аркадий Стругацки е автор на три произведения, написани под псевдоним. Най-представителното от тях без съмнение е „Експедиция в преизподнята“ — шеметно приключение на борда на космически пирати в стила на „Понеделник започва в събота“, „Кибериада“ на Станислав Лем или „пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс. Замислено като сценарий за мултфилм на легендарния аниматор Катьоночкин (създателя на „Ну, погоди“), то скоро бива преработено в солиден том, когато става ясно, че на филмовата студия е наредено „свише“ да се откаже от поръчката. В този си вид книгата стига до пазара едва когато Стругацки я подписва с невзрачното име С. Ярославцев — лице, с чието цензуриране нито една държавна служба не се занимава. Доскоро истината бе известна само на малцина посветени — членове на клубовете за фантастика.
Аркадий Стругацки
ЧАСТ ПЪРВА: ПРЕСЛЕДВАНЕ В КОСМОСА
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
ЧАСТ ВТОРА: ОПЕРАЦИЯ „ИТАЙ-ИТАЙ“
1.
2.
3.
4.
5.
6.
ЧАСТ ТРЕТА: ИВАН, СИНЪТ НА ПОРТОС
1.
2.
3.
4.
5.
6.
7.
8.
9.
10.
11.
12.
ЕПИЛОГ
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
Аркадий Стругацки
Експедиция в Преизподнята
ЧАСТ ПЪРВА: ПРЕСЛЕДВАНЕ В КОСМОСА
1.
Някога на брега на студения, но сега вече, а и завинаги топлия океан, живееха трима много близки приятели: майсторът, спортистът и ученият. В чест на знаменитите мускетари ще ги наричаме Атос, Портос и Арамис. Първо, защото истинските им имена нямат голямо значение, и второ, наистина ги наричаха така, защото бяха неразделни, готови на всякакви подвизи един за друг, и поставяха дружбата си над всичко. Ако някой от познатите им кажеше „Вчера нашите мускетари пак са се проявили“, то всички разбираха за кого става въпрос и направо питаха „Какво още са сътворили?“. Всъщност те бяха доста различни като характери, което не би трябвало да ни учудва, имайки предвид професиите им.
Всички знаят, че майсторите на нашата планета са заети със създаването на прекрасни произведения на изкуството и с конструирането на нечувано могъщи механизми; спортистите развиват забележителните възможности на човешкия организъм и довеждат до съвършенство красотата на човешкото тяло; а учените — те и затова са учени — замислят дръзки походи към самите източници на вещества и планират превъплъщаването на живата материя. Затова учените, спортистите и майсторите винаги ще се различават по нещо, докато някой гений не съвмести в едно лабораторията, стадиона и работилницата.
Но по отношение на свободното им време вкусовете на нашите приятели съвпадаха и те често безпокояха околните с лудориите си. Те току отплаваха надалеч в океана, наближаваха някой остарял кашалот, задрямал на слънце върху ленивите вълни и изведнъж се втурваха да го гъделичкат, а той с вой и пръхтене се спускаше да се жалва на подводните пастири. Или пък посред нощ започваха да разучават някоя нова лирическа песен в съпровод на китара и тъй като Портос имаше могъщ бас и на практика бе лишен от музикален слух, това опъваше солидно нервите на хората, зверовете, птиците и роботите из близките хектари, още повече, че ги заварваше неподготвени. Веднъж пък тайно бяха конструирали безобразен механизъм, който посред бял ден мина по централната улица, свирейки на черна свирка, и вследствие на това всички роботи-гледачки на деца, роботи-портиери и роботи-градинари в селото захвърлиха работата си, отправиха се в степта и се върнаха чак след седмица. С една дума, въпреки че те бяха порядъчни безделници и техните изпълнения се харесваха на мнозина от познатите им, всички наоколо въздъхваха с облекчение, когато за неразделните мускетари започваше тихият им период и те с часове се въргаляха по тревата някъде на сянка, погълнати от стари книги за велики революции и гигантски битки за свобода и независимост.
