Читать «Игра на любов» онлайн - страница 24

Изведнъж Сара осъзна, че дук Ди Кавалиери беше готов на всичко, за да се запознае не с нея, а със сестра й. С Дилайт, чието име изглежда го очароваше. Име, криещо обещания, както беше казал, малко след като се запознаха.

— Пристигнахме. — Преди някое от момчетата в червени униформи да се втурне да й отваря вратата, той вече се бе навел над нея, за да го направи сам. Докосването на твърдата му ръка до гърдите й беше за Сара като токов удар, който я разтресе от главата до петите. Дори след като усмихнатият младеж й помогна да излезе от колата и тя стоеше на осветения тротоар, чакайки Рикардо да дойде и да я поведе към хотела, Сара имаше усещането, че е била гола и че докосването му е било преднамерено. Искаше да го зашлеви и да избяга, но стоеше там, външно спокойна, докато той отново я хвана за лакътя и каза с дълбокия си дрезгав глас:

— Ела.

И тя се остави да я поведе против волята й.

6

Първоначалното й чувство на облекчение, когато Сара разбра, че Пол Друри и жена му ги чакат в апартамента на дука, бързо прерасна в напрегната бдителност. Семейство Друри не би могло да й бъде от полза, в случай че имаше нужда от помощ. Двамата очевидно бяха твърде впечатлени от съчетанието на титла с пари! Но все пак бяха там и Сара беше благодарна, когато след обичайните любезности Моник реши, че умира от глад.

Моник Друри изобщо не отговаряше на представата за името Моник, помисли си Сара безразсъдно. Двете се бяха оттеглили в дамската тоалетна и Моник — висока, кльощава, с леко приведени рамене — правеше безуспешен опит да вчеше правата си руса коса, подстригана без особена фантазия.

— Наистина трябва да си сменя фризьора. Вие при кого ходите?

Спомняйки си какво й беше казала Дилайт, Сара се ухили.

— Една приятелка-лесбийка ме прави в свободното си време.

— О, така ли?

Очите на Моник в огледалото бяха изпълнени с удивление. „Колко детинско,“ помисли си Сара. „Е, не ме е грижа, дори и наистина да съм я шокирала! Тя е невероятно вулгарна и превзета! Държи всички да знаят откъде са дошли парите в семейството.“

През цялата първа част на проточващата се до безкрайност вечеря се чуваше само „Така казваше татко“ и „Така правеше татко“. Пол Друри седеше, потънал в ледено мълчание, а дук Ди Кавалиери се беше облегнал назад и върху мрачното му лице играеше саркастична, преценяваща усмивка. Сара почти долавяше мислите му: „Типична американка!“ И се чувстваше ужасно, защото преднамерено беше подтикнала Моник към самохвалство.

— Трябва да отида до тоалетната. — Безсрамно бягство от изпитателно втренчените очи на Моник. Но какво я интересуваше мнението на Моник?

Това, за което Сара се опитваше да не мисли, беше дук Ди Кавалиери и смесените чувства, които бе успял да събуди у нея, до голяма степен против волята й. Нямаше никаква полза да си повтаря, че изобщо не го харесва. Истината беше, че се чувстваше като птица, хипнотизирана от змия — почти не можеше да откъсне очи от него. У него имаше нещо диво и примитивно, едва прикрито от лустрото на любезна вежливост, наложено от цивилизацията. А и той се отнасяше с нея като с парализирана плячка, която не можеше да му избяга — с високомерна галантност, зад която не се криеше нищо друго. Защо изобщо беше пожелал да се запознае с нея? Защо беше настоявал и използвал хитрост, за да уреди тази среща? Само за да седи и я наблюдава през масата с тези загадъчни черни очи?