Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 76

— Моля ви, кажете! — почти извика Алиса. — Защо мълчите?

С дълбока въздишка той отвърна:

— Доктор Бор се намира в голяма опасност, в смъртна опасност. Всяка секунда е решаваща за живота му.

Девойката не можеше да се владее повече:

— Какво се е случило всъщност? И защо не му помогнете?

Франсоа Риго не бързаше. Пълното му тяло, закръгленото му лице, леко подпухналите му кротки очи, вялите му отпуснати движения издаваха, че не бърза.

— Мис Бор — рече той. — Седнете! Да си побъбрем!

Тя се сопна, не можеше да се владее, забравила добрите обноски:

— Защо ще сядам? Кажете какво знаете!

— Седнете де! — той я хвана нежно за ръката и я притегли към креслото. И девойката неволно почувствува под тоя деликатен жест стоманената сила на мускулите му.

Подчини се.

— Сега да си поприказваме като разумни хора! — рече Риго, отпуснат в съседното кресло.

— Да си поприказваме, но по-кратко!

Все тъй отпуснат, той продължи:

— Доктор Патрик Бор отлетя да улови появилия се друг тиранозавър, но по някаква причина не е успял. Аз пратих самолет. И току-що получих известието, че баща ви е обсаден от чудовището в някаква хралупа. Напълно беззащитен.

Алиса промълви:

— Той познава отлично поведението му. Ако стои неподвижно, гущерът ще го зареже. Рефлексите му са краткотрайни.

— Да, но чудовището няма възможност да го зареже. Защото е вързано с верига за дървото. Лошото е, че никой друг освен мен не знае какво е станало и къде. Никой друг не може да му помогне.

— Ще му помогнете вие! — почти извика девойката. — И като гост, и като човек сте длъжен!

Той се усмихна още по-благодушно:

— „Помагай на ближния!“ Колко красиво! И аз, вярвайте ми, ще ви услужа. Нима се съмнявате в желанието ми? Но в светите книги е казано и друго: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“.

— Какво искате да кажете?

Той намигна фамилиарно:

— Че и вие ще ми помогнете!

— Как? Кажете!

Риго разпери ръце:

— Допускам, че знаете къде е скрито шишенцето с хормона. „Т-норадреналин“, нали такова беше името му? Услуга за услуга. Аз ще спася баща ви, който впрочем е обречен, не забравяйте това, вие ще ми предадете хормона.

— Но това е изнудване! — пошепна тя, зачервена от гняв. Знаеше отлично защо баща й пазеше тъй педантично тия няколко капки скъпоценна течност.

— Не, мис! По-добре да избягваме грубите изрази! Това е чисто и просто нормален договор. Никой не дава, без да получава. И не забравяйте, мога да го взема ей така, съвсем безплатно. А спасението на баща ви струва повече от кое да е шишенце, нали? Но като почтен човек повтарям условието си. Срещу него той ще получи цена, каквато сам определи: в брой, в процент или като съдружник. По-редовна сделка от тая не мога да си представя. Но във всички случаи хормона трябва да го притежавам аз, никой друг. Разбрахме ли се?

Очите му само за миг бяха приели стоманена студенина.

Алиса се надигна:

— Татко не би ми простил!

И тръгна към вратата.

Риго не стана да я спре. Само я догони с кроткия си глас: