Читать «Каменното яйце» онлайн - страница 75

Не само във въздуха. И в хралупата. Там като че ли не висяха с главите надолу съвременни плодоядни прилепи, а някогашни птеродактили и безопашати рамфоринхуси, омотали се с надиплените си крила, грозни и уродливи.

Какъв жесток свят! — помисли си доктор Бор. Той, който познаваше добре законите на джунглата, беше потресен при вида на първобитната злоба, която властвуваше край него, която насочваше всяко живо същество срещу всяко друго, безразлично дали е враг или случаен безвреден съсед.

И като че ли едва сега започна да проумява в тоя си полусън-полувидение законите на онази далечна ера…

Дали щеше да се спаси от унизителния си плен — той, разумният съвременен човек, сега беззащитен пленник на един безмозъчен звяр?

Обидно, нали?

Хормонът

Още щом самолетът кацна на малкото летище до биологичната станция, пилотът и помощникът на Гомеш откараха двамата си пленници при телохранителя на Франсоа Риго. Него познаваха, него смятаха за „шеф“.

И той по нареждане на милионера заповяда да махнат белезниците на Алиса Бор, а похитителя й да затворят до втора заповед в клетката, където ветеринарният лекар държеше болните животни, докато ги излекува и след това пусне на свобода в саваната.

Тъй персоналът на станцията остана с впечатлението, добре насочено, че важният гост е освободил дъщерята на директора им. А това можеше да означава само едно — че е техен приятел и следва да го подпомагат.

Алиса спря първия срещнат лаборант.

— Къде е баща ми? — запита тя, разтревожена, че той не бе дошъл да я посрещне.

Запитаният отвърна:

— Чух, че е в опасност. Повече подробности можете да получите от господин Риго.

И тя се отправи към неговия апартамент, раздвоена, със смесени чувства — от една страна, неспособна да се освободи от женската си интуиция, че в дъното на много от бедите им напоследък стои именно той, от това странно съвпадение, и от друга — с надеждата, че от него ще научи нещо повече за баща си. И главно, че ще получи съвет и помощ.

От отворения прозорец се носеше виртуозното Перпетуум-мобиле на Паганини. Алиса безсъмнено не можеше да допусне, че в такива напрегнати, рисковани минути той разтоварваше нервното си напрежение с музика.

И въпреки неудобството, че го смущава, тя почука.

Цигулката не спря на часа, довърши започнатата музикална фраза. Чак тогава се чу:

— Заповядайте!

И тя влезе, посрещната от приветливата усмивка на бащиния си гост — приветлива, доброжелателна и в същото време трогателно загрижена.

— Заповядайте, мис Бор! — повтори той. — Тъкмо за вас си мислех сега.

Улисана в своята тревога, тя не забеляза намека му.

— Къде е баща ми, мосю Риго? Казаха, че вие последен сте разговаряли с него.

— Да! — поклати той съчувствено глава. — Клетият доктор Бор!

— Какво е станало? Кажете!

Милионерът протакаше отговора си. Целта му беше тъкмо тази — да изопне докрай нервите на жертвата си. Под външното си благоразположение криеше похвата на котката, която се забавлява с уловената мишка.