Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 76

Ед Макбейн

— Не си разбрал — обади се Карела. — Може да ти се размине с доживотен.

— Това живот ли е? Вече съм бил в пандиза, благодаря. Този път или ще отърва кожата, или ще отида направо на електрическия стол. Това съм решил. — Направи гримаса и се разбра, че усилието му да задържа ръката си около врата на Хоуз му причинява болка. — Мръсни гадни копелета, заради вас не можах да отида на лекар.

— Къде е майка ти, Фетерик?

— Слезе долу да купи нещо за закуска. Не я замесвай в тази работа.

— Укривателство на престъпник.

— Тя нищо не знае!

— Знае, че си ранен.

— Не знае, че е рана от куршум. За нищо не можете да я обвините. Как ме открихте? По боядисването на колата ли?

— Да.

— Трябваше да я пребоядисам. Стори ми се, че ме видяха веднъж. А тук как ме открихте?

— Не е трябвало да търсиш работа като гравьор.

— Това ми е професията.

— Ние пък мислихме, че кражбите и убийствата са ти професия — ехидно подметна Хоуз.

— Затваряй си устата! — предупреди Фетерик. Отдръпна леко пистолета, после го сръга болезнено с дулото. Хоуз се стегна.

— Да не сте решили да ми лепнете и онази работа с Ани Бун? Дето писаха вестниците?

— Ти ли беше? — попита Карела.

— Не. Алибито ми е непробиваемо. Това поне не можете да ми го припишете.

— Бъди добро момче и пусни пистолета — рече Карела.

— Защо? За да ми дадат доживотен? Как не! Вие двамата влязохте право в ковчега. Стана ли ви ясно?

— Ти си един жалък келеш — каза Хоуз. — Нямаш пипе за…

Фетерик отдръпна пак пистолета, за да сръга повторно Хоуз. Този път обаче Хоуз се бе подготвил. Щом усети, че дулото се отлепва от гърба му, той мигом се извърна рязко, премести центъра на тежестта си така, че да изблъска ръката с пистолета встрани. В същото време се наклони напред, изхвърли нагоре ръце и улови ръката, обвила се около врата му.

Автоматичният пистолет в ръката на Фетерик гръмна, но самият Фетерик вече бе във въздуха, когато това, стана, прелитайки над гърба на Хоуз. Карела беше в другия край на стаята. Хоуз успя да прехвърли Фетерик като чувал с брашно. Фетерик падна тежко по гръб, седна и се опита да насочи пистолета, когато Карела го ритна. Ритна го в ръката, така че и вторият изстрел бе даден наслуки. Хоуз междувременно бе скочил и всичките му осемдесет килограма се стовариха върху Фетерик като падаща скала. Прикова го към пода и след това започна да го удря, докато онзи изгуби съзнание. Ръката на Фетерик изпусна пистолета. Той остана да лежи на пода и да диша тежко.

— Извадихме късмет — каза Карела.

— Щеше като нищо да ни застреля — допълни Хоуз.

— Така е. Благодарих ли ти?

— Не.

— Тогава благодаря — каза Карела. — Дай сега да завлечем този боклук до колата.

Чарлс Фетерик не беше убил Ани Бун. Алибито му за нощта на десети юни бе непоклатимо като скала. Това не беше от голяма полза за Фетерик, тъй като ченгетата вече бяха събрали доказателства срещу него за едно убийство. Но в интерес на истината, не беше той убиецът на Ани Бун.