Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 73

Оригна се, неудовлетворен. От слабите вероятности никога нищо не излизаше.

Полицаят, който се обади по телефона на Моника Бун, се казваше Бърт Клинг.

— Здравей, мила. Позна ли кой е?

— Не. Кой си?

— Познай.

— Таб Хънтър¹⁷?

— Не.

— Робърт Уагнър¹⁸?

— Не.

— Тогава не ме интересува — заяви Моника.

— Обажда се детектив Клинг. Бърт.

— Здрасти, Бърт — топло откликна Моника. — Как си?

— Добре, благодаря. А ти?

— И аз съм добре. Днес получих втора награда в училище.

— Така ли? По какво?

— По рисуване.

— Браво, мила. Може ли да те попитам нещо?

— Може.

— Аз вече питах баба ти, но тя не знае. Може би ти знаеш.

— Питай.

— Майка ти се е срещала с един мъж на име Джейми. Да ти е говорила за него?

— Джейми?

— Да.

— Да не би да говориш за Джеимисън? Джеймисън Грей?

— Я повтори, Моника.

— Джеимисън Грей. Тя веднъж ми говори за него. Каза, че той е най-милият и най-тъжният човек на света, че е много добър и някой ден непременно ще ме заведе при него.

— Моника, нали не се шегуваш?

— Не се шегувам. Джеймисън Грей му е името. Така се казва. Нали за този Джейми ме питаш?

— Ах, Моника, надявам се да е той — каза Клинг. — Дано да е той. Много ти благодаря.

— Бърт?

— Кажи.

— Знаеш ли кога мама ще се върне от почивка? Клинг се поколеба.

— Ъъ… Не знам, гълъбче. Не знам. Много съжалявам.

— Дано се върне по-бързо — каза Моника.

— Разбирам те.

— Е, хайде, да те оставям. Сигурно си много зает. Трябва да ловиш мошеници.

— Довиждане, Моника. Още веднъж благодаря.

Затвори телефона и извади от чекмеджето телефонния указател на Изола.

— Откри ли нещо? — попита Майер.

— Може би — отвърна Клинг. — Стискай палци. Грей, Джек. Грей Джаклин. Грей, Джеймс… Грей, Джеймс… Боже мой, Майер, цели шест парчета са…, чакай, чакай… ето го, Майер! Джеймисън Грей. Трийсета северна улица, номер 1220. Слагай си шапката.

— Шапка ли? — попита Майер и поглади с ръка плешивата си глава. — Никога не нося шапка. Не знаеш ли, че от това окапва косата?

Номер 1220 на Трийсета северна улица бе чиста на вид четириетажна сграда от кафяв камък. Майер и Клинг бързо откриха пощенската кутия на Джеймисън Грей, качиха се на четвъртия етаж и почукаха на вратата на апартамент номер 44.

— Кой е? — попита младежки глас.

— Отворете — отвърна Майер.

— Отворено е.

Клинг, помнещ почти фаталната грешка на Хоуз, вече бе поставил ръка върху дръжката на служебния револвер. Майер рязко отвори вратата, застанал встрани от нея. От апартамента не се чу никакъв звук.

— Влезте — каза гласът.

С ръка върху револвера, Клинг огледа стаята. В дъното на тъмното помещение, с лице към прозореца, седеше младеж на не повече от двайсет години.

— Джейми Грей? — попита Клинг, застанал до вратата.

— Да — отвърна момчето.

Беше облечено с черни панталони и разкопчана бяла риза. Навитите й ръкави разкриваха хилави ръце. Момчето не помръдна. Продължи да гледа право пред себе си, сякаш в стаята нямаше никой.

— Познавате ли Ани Бун? — попита Клинг.

— Да — каза момчето и леко се отмести от прозореца. Насочи погледа си обаче към Майер, сякаш той бе задал въпроса. — Тя ли ви изпрати?