Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 59

— Франк Ейбълсън? — попита Клинг.

— Да. Потрай малко. Тринайсет в страничното. — Удари и вкара топката в мрежичката. Беше ред на топка номер осем. — Осмицата в…

— Спри за малко, Ейбълсън — каза Клинг.

Ейбълсън го погледна.

— Ти кой си?

— От полицията — отговори Клинг.

Ейбълсън се отдалечи към другия край на масата. Взе парче тебешир и започна да отрива с него върха на стика си.

— Тъкмо се чудех кога най-сетне ще ме потърсите. Мога да ви слушам, докато играя. — Застана зад масата и се приведе, така че очите му да бъдат на нейното равнище. — Осмицата в далечния ъгъл. — Зае позиция, удари и топката се понесе към далечния ъгъл.

— Защо реши, че ще те търсим?

— Нали сте дошли заради Ани? Познах ли?

— Да.

— Ами работата е ясна. Излизах с нея и ето ви тук. Какво ви интересува?

— Като начало можещ да ни кажеш къде беше през нощта, когато я убиха.

— Кога беше това? — попита Ейбълсън. — Единайсет в ъгъла.

— Нощта на десети юни.

— Какъв ден? Понеделник ли, вторник ли, това имам предвид.

— Понеделник.

— Няма да ми е лесно да си спомня. — Той отново натри етика си с тебешир. — Откъде, по дяволите, ще помня?

— Точно преди една седмица.

— Една седмица. Чакай да видя. Петица в същата мрежа. — Топката изчезна в мрежата. — Видя ли?

— Често ли играеш тук?

— Рядко.

— Много си добър.

— А, оправям се. Сега е ред на дванайсеторката.

— А какво ще кажеш за нощта на десети юни?

— Точно сега мисля — поясни Ейбълсън. Удари топката и за косъм не успя да я вкара. — Дявол да го вземе. Разсейвате ме.

— Ужас — каза Клинг. — Я сега ни разкажи за десети.

— Бях зает.

— С какво?

— Да, сега си спомних.

— Какво правеше?

Ейбълсън изведнъж взе да шепне.

— Вие, момчета, в комбината ли сте?

— Хавиландовата комбина?

— Да.

— Не сме.

— А! — рече Ейбълсън.

— Оная вечер да не сте играли комар?

— Ами…

— Знаем за комбината, няма проблеми — каза Клинг.

— Поиграхме малко. Аз очистих банката.

— Колко?

— Пет стотака. Не е лошо, а? За игра на дребно…

— Добре е, много е добре. Да не забравиш да ги обявиш пред данъчните власти.

— Как ще забравя? Аз съм честен човек. Законът над всичко.

— В колко часа дойде тук?

— Към осем.

— И кога си тръгна?

— Към два сутринта.

— И през цялото време беше тук?

— Да. Вървеше ми като на краставо куче тояга.

— И сигурно доста хора са те видели.

— Така си е.

— Финк видя ли те?

— Видя ме. И много други ме видяха.

— Добре ли познаваше Ани?

— Доста добре. От време на време се срещахме. Няма ли да проверите моето алиби?

— И това ще стане. Какво ще рече „доста добре“?

— Ами… доста добре.

— Чукаше ли я?

— Що за въпрос?

— Бихме искали да знаем — каза Карела.

— Чукахме се. — Ейбълсън поклати глава. — Ей, момчета, частния живот на човека за нищо не го броите. Нищо свято няма за вас.

— А знаеше ли, че тя има любовник, който я издържа?

— Кой? Ани? Будалкаш ли ме?

— Говорим сериозно.

— Не, не знаех. Много ми беше симпатична. Хубаво маце.

— Къде се запознахте?

— По време на партия билярд. Можете ли да си представите? Играеше билярд. Страхотно маце беше. Веднъж дойде в салона, не в този, а в салона на Мики. Нали го знаеш салона на Мики? Дойде една вечер там с деколте ей дотук. Честна дума. Взе една маса и като подхвана топките, на нищо ги направи, сякаш цял живот това е правила. Страшна мадама. Всеки път, като се наведеше над масата, на момчетата очите им изскачаха. Страшно маце! Много ми беше симпатично.