Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 5

— За Ани?

— Да, за убитото момиче. За момичето с хубавото лице и надупчено тяло, останало да лежи върху проклетите остатъци от вашата стока.

— Ах, да. Ани.

— Можем ли да поговорим няколко минути за нея? Нали това няма да ви затрудни, господин Фелпс?

— Няма, разбира се. Разбира се.

— Ани Бун. Под това име ли я познавахте?

— Да.

— И е работила при вас около година, правилно ли съм разбрал?

— Да, близо година.

— Беше ли омъжена?

— Да.

— Сигурен ли сте?

— Да.

— Тук пише разведена.

— Ами значи е била разведена.

— И с едно дете. Майка й е гледала детето, докато е била на работа.

— Точно така. Момченце, ако не се лъжа.

— Не — каза Майер. — Момиченце.

— Така ли? Щом казвате.

— Ани е била на трийсет и две години, нали, господин Фелпс?

— Да. На трийсет и две или три.

— Вие женен ли сте, господин Фелпс?

— Аз ли?

— Да.

— Мислех, че говорим за Ани.

— Досега говорехме за Ани. Сега говорим за вас.

— Да, женен съм.

— От колко време?

— От четиринайсет години.

— Деца имате ли?

— Не. Нямам.

— На колко сте години, господин Фелпс?

— На четирийсет и една.

— Разбирате ли се?

— Какво?

— Разбирате ли се с жена си?

— Какво!!!

— Попитах дали се разбирате с жена си — повтори Майер търпеливо.

— Естествено, че се разбирам! Що за тъп въпрос?

— Не се вълнувайте, господин Фелпс. Много мъже не се разбират с жените си.

— Аз пък се разбирам. И не виждам как този разпит ще ви доведе до човека, който разби магазина ми.

— Ние се интересуваме най-вече от човека, който е извършил убийството, господин Фелпс.

— В такъв случай излиза, че трябва да се радвам, че Ани е убита. Иначе на полицията сигурно щеше да й е драго да мине моите загуби в графата за неразкрити престъпления.

— Струва ми се, че малко опростявате нещата, господин Фелпс — рече Майер и неочаквано погледна събеседника си в очите. — Притежавате ли револвер?

— Какво?

— Револвер. Пистолет. Пищов.

— Не.

— Сигурен ли сте?

— Разбира се, че съм сигурен.

— Нали знаете, че можем да проверим?

— Разбира се, че знам, че мо… — Фелпс изведнъж млъкна и на лицето му се появиха признаци на просветление. Огледа внимателно Майер и веждите му гневно се присвиха. — Какво искате да кажете?

— Моля? — попита Майер.

— Да не съм заподозрян? Да не искате да кажете, че съм заподозрян?

Майер тъжно кимна.

— Да, господин Фелпс, боя се, че да.

Човекът в кабинета на лейтенант Бърнс бе висок метър и осемдесет и пет и тежеше осемдесет и пет килограма. Имаше сини очи, четвъртита челюст и волева брадичка. Косата му беше ярко рижа с изключение на един кичур над лявото слепоочие, където преди време го бяха наранили с нож, а след зарастването на раната космите там по неизвестна причина бяха изменили пигментацията си и станали бели. Имаше прав нос и красива уста с широка долна устна. На лицето му бе изписано и някакво високомерие, сякаш се отнасяше неодобрително към лейтенанта или към Карела, застанал до бюрото на лейтенанта, или пък към самата обстановка в кабинета.

— Стив — каза Бърнс — това е… ъ… — Бърнс потърси помощ в листа хартия в дясната си ръка. — Това е… ъ… Котън² Хоуз. — След това огледа червенокосия с любопитство. — Правилно ли го прочетох? Котън Хоуз?