Читать «Изборът на убиеца» онлайн - страница 13
Ед Макбейн
Всички изпитахме съжаление, когато миналата година тя ни напусна. Както разбрахме, получила предложение за нова работа с много по-висока заплата и, разбира се, не искахме да възпрепятстваме личното й развитие.
Мога да ви уверя, детектив Клинг, че всички ние от „Хърмън Додсън“ приехме с голяма болка новината за нейната смърт. Госпожица Бун беше добра жена и бе удоволствие да се общува с нея. Работата й при нас съвпадна с голямо изпитание в личния й живот, но тя не допусна личните й неприятности да се отразят по какъвто и да е начин на отношенията й с колегите или с клиентите на нашия магазин.
Пожелавам ви най-големи успехи във вашите усилия да откриете нейния убиец. Ако прецените, че мога да Ви бъда от полза, с готовност ще бъда на Вашите услуги.
С най-добри пожелания
Клинг прочете още веднъж писмото на Ралф Додсън и се зачуди на кого ли бе притрябвало да убие Ан Каро-лин Бун и след това да съсипе из основи магазина за спиртни напитки. Цялата работа изглеждаше лишена от смисъл. Сви рамене, придърпа към себе си телефонния указател на Изола, разтвори го и започна да прелиства буквата „Б“. След малко откри, че на авеню „Хол“ № 495 работи „Теодор Бун, фотограф“. Помоли дежурния сержант да му даде външна линия и набра номера. От другия край незабавно вдигнаха слушалката.
— Тук студио „Теодор Бун“, добър ден — изчурулика жизнерадостно гласче.
— Ако обичате, дайте ми господин Бун — помоли Клинг.
— Кой се обажда, моля?
— Детектив Бърт Клинг от осемдесет и седми полицейски участък.
— О! — каза гласчето.
— Той там ли е?
— Не знам, господине. Почакайте малко. Ей сега ще проверя.
Докато чакаше, Клинг нахвърля мислено рисунка на мъж с брада, после му сложи очила и накрая го облече в спортна риза. Тъкмо реши да затвори телефона и да набере отново номера, когато чу глас в слушалката. Плътен, хубав глас, истински глас.
— Да, моля?
— Господин Бун?
— Да?
— Обажда се детектив Клинг от осемдесет и седми участък.
— Очаквах да позвъните — каза Бун. — Обаждате се във връзка с Ани, нали?
— Да, господине.
— Как мога да ви помогна? — поинтересува се Бун.
— Бих искал да поговоря с вас, господин Бун. Можем ли да се срещнем днес следобед?
— Да, само за момент, да видя какви ангажименти имам. — Настъпи кратка пауза. — В три часа удобно ли ви е?
— Напълно.
— Ще мога да ви вместя. Не искам да изглеждам невъзпитан, господин Клинг, но в три и половина имам сеанс.
— Не се безпокойте — отвърна Клинг. — Ще бъда при вас точно в три.
— Добре. Ще ви очаквам — каза Бун и затвори телефона.
Клинг подържа слушалката още малко в ръка и я върна в гнездото й. Погледна часовника си и отиде при Майер Майер, който продължаваше да трака на машина на съседното бюро.
— Хайде, отруден пролетарий, ставай. Време е за обяд.
— Наистина ли? — каза Майер и погледна стенния часовник. — Дявол да го вземе. Времето си тече, а ние тук се блъскаме с глупости. Пълни глупости.
