Читать «Куклата на съдбата» онлайн - страница 111

Градът бе изоставен, но защо е станало това? Какво бе прокудило хората от него и къде бяха отишли те? Може би просто си бяха свършили работата, градът бе изпълнил предназначението си и те си бяха тръгнали, защото навярно имаше още планети, където биха искали да направят същото като тук. А би ли могла целта да е просто засаждане на дърветата — засаждането и внимателното отглеждане, докато станат достатъчно големи, че да нямат повече нужда от грижи? Би отнело векове, може би хилядолетия, преди дърветата да могат да бъдат оставени да растат сами. Проучването на терена, където да се засадят, самата предварителна работа биха отнели много години. Дори след изграждането на ямите, където да се складират семената, и след отглеждането на малките гризачи, които да ги събират, все още имаше много работа.

Но би си струвало наистина, ако дърветата бяха засети с целта, която Найт загатваше в ръкописа си. Всяко дърво да е приемателна станция, която събира информация чрез средства, които не можех да си представя (може би чрез засичане на мисловни вълни?) и които проникват от галактиката. Милиони приематели по цялото протежение на галактиката, които засичат всички познати видове излъчване, обработват ги, подреждат ги и ги складират, докато стопаните минат край тях в определени интервали, за да приберат придобитите така познания. Но къде би могла да се събира получената информация? Естествено не в самите дървета, а навярно в семената, където тя се подрежда в сложни ДНК-РНК комплекси, като променя чисто биологичните характеристики на нуклеиновите киселини, така че там да се съхрани не само биологическа информация, но и още много други данни.

Изпотих се от мислите си. В използваните за склад от гризачите ями и хранилища имаше много по-голямо богатство, отколкото човек можеше да си представи. Хората, които биха могли да съберат семената и да стигнат до технологията и кода, чрез които се добиват познанията, щяха да бъдат в състояние да въртят на малкото си пръстче интелектуалните постижения на галактиката. Ако човек би могъл да пожъне преди стопаните на тази планетна градина, той явно би се добрал до голямо богатство. Стопаните обаче добре са съзнавали тази опасност и бяха взели необикновено строги мерки същността на тази планета и целта й никога да не станат достояние на някого. Тук можеше да идват пришълци, дори ако попаднеха наблизо, бяха призовавани, но след като се озоват на планетата, за тях изглежда ставаше невъзможно да я напуснат и да съобщят на галактиката какво са открили.

Чудех се колко често ли идват стопаните. Веднъж на хиляда години навярно. На хиляда години почти сигурно би се събрало галактическо познание, което си струва да се прибере. Или вече бяха престанали да идват? Дали не им се е случило нещо, което да е спряло събираческите им пътешествия? Или са изоставили цялото начинание, защото са решили, че вече не си струва усилията? В хилядолетията, които са изминали, откакто градът е построен и планетата засадена, може да е имало преосмисляне на ценностите и промяна в гледната точка, така че сега за тях — вече по-зряла или оглупяла раса — засаждането на планетата (или навярно на много планети) би могло да изглежда само като детинска програма, извършена необмислено като проява на младежки ентусиазъм.