Читать «Камера помътняла» онлайн - страница 2

— Защо се хилиш, Джери? — питаха го хората.

Той само се усмихваше.

В следващата фаза на буболечките им израстваха крила, всъщност не точно крила, а някакви функционални придатъци, позволяващи им да се роят, и те започваха да се разпространяват навсякъде, особено по него. От този момент нататък въздухът се изпълваше с тях. Благодарение на това гостната му и цялата къща се замъгляваха. По време на тази фаза той се стараеше да не ги вдишва.

Най-мъчно му беше за неговото куче, защото виждаше как буболечките кацат и се настаняват навсякъде по тялото му и вероятно влизат дори в белите му дробове, сякаш са си у дома. Навярно — или поне така му подсказваха емпатичните му способности — кучето се измъчваше не по-малко от него самия. Питаше се дали да не даде животинчето на някого, за да го избави от страданието. Но реши, че няма смисъл — така или иначе, по невнимание беше допуснал кучето да се зарази и то щеше да отнесе буболечките навсякъде със себе си.

Понякога го вземаше под душа и се опитваше да измие и изчисти и него. Но постигаше същия успех, както и при самия себе си. Сърцето му се късаше като гледаше как кучето се мъчи; никога нямаше да се откаже от опитите си да му помогне. В известно отношение това беше най-неприятното в цялата история — страданията на животинчето, което нямаше как да се оплаче.

— Защо висиш по цял ден под шибания душ с проклетото куче? — попита го веднъж приятелят му Чарлз Фрек, който бе влязъл в банята по време на къпането му.

— Трябва да изчистя листните въшки от него — отвърна Джери.

Той дръпна кучето от душа и започна да го подсушава. Озадачен, Чарлз Фрек наблюдаваше как Джери втрива крем за бебета и талк в козината на животинчето. Цялата къща беше пълна с флакони със спрей против насекоми, шишенца с талк, с крем за бебета и с мазила за кожа, събрани на купчини и разхвърляни. Повечето шишенца и флакони бяха празни — Джери вече изразходваше по много от тях всеки ден.

— Не виждам никакви листни въшки — каза Чарлз. — Какво е това листна въшка?

— Нещо, което в края на краищата ще те убие — каза Джери. — Ето какво е листната въшка. Те са в косата ми, по кожата ми и в белите ми дробове и проклетата болка е непоносима — вероятно ще се наложи да вляза в болница.

— А как става така, че не мога да ги видя?

Джери остави увитото в кърпа куче и коленичи върху мъхнатия килим.

— Сега ще ти покажа една — каза той.

Килимът беше покрит с листни въшки — те подскачаха нагоре и падаха обратно долу навсякъде по него, а някои се издигаха по-нависоко от останалите. Джери се зае да потърси някоя особено едра гадина, защото хората трудно ги виждаха.