Читать «Тигърът на Трейси» онлайн - страница 18

— Не — отвърна Трейси. — Не, не съм сигурен. Не зная какво се е случило, но каквото и да е, чуй ме, Лора. Преди шест години аз седях пред фирмата на Ото Сейфанг.

— Защо пък точно там? — попита Лора.

— Там работех — отвърна Трейси. — Седях там и разговарях с дегустаторите на кафе Нимо, Пебърди и Рингърт.

— Къде са те сега? — попита Лора.

— Нимо умря — отвърна Трейси, — Рингърт е тук, а Пебърди не знам къде се дяна. И докато седях, по Уорън стрийт се зададе едно хубаво момиче.

— Много ли беше хубава? — попита Лора.

— Най-хубавото момиче на света.

— Коя беше тя?

— Ти, Лора — рече Трейси.

— Аз? — учуди се Лора. — Най-хубавото момиче на света? Май че грешиш.

— Не. Ти беше, Лора.

— Е, добре, но сега не съм вече най-хубавото момиче на света — рече Лора.

— Точно за това исках да ти говоря — каза Трейси.

— Добре — рече Лора, — говори.

— Искам пак да минеш по Уорън стрийт.

— Така ли?

— Да.

— Защо?

— Не зная как иначе да ти го кажа — рече Трейси, но аз те обичам.

— Какво искаш да кажеш — попита Лора.

— Не зная — отвърна Трейси, — може би искам да кажа, че за мен ти още си най-хубавото момиче на света.

— Не съм — рече Лора.

— Да, ти си най-хубавата — каза Трейси. — За мене си най-хубавата.

— Не — рече Лора, — много е пресилено, за да е вярно. Какъв лош вкус? Освен това е и много помпозно. Много повече, отколкото просто да си лежиш и да знаеш, че си мъртъв.

— Ти не си мъртва, Лора.

— О, мъртва съм.

— Лора! — извика Трейси. — За бога, Лора, аз те обичам.

— Жалко — каза Лора. — Много жалко. Предпочитам да съм мъртва.

Трейси не знаеше какво да мисли. Наистина ли беше луда?

Също като д-р Пингицър и той не знаеше.

Във всеки случай се намираше в Белвю.

Месеци наред тя имаше силна треска. Според мнението на специалистите, скоро щеше да умре.

Те си знаеха, че по-нататък и те ще умрат, но това не ги тревожеше, защото се надяваха да умрат нормални.

Глава 11

Отмина една трескава за Ню Йорк седмица.

Тигърът бе все още на свобода. Което за него означаваше, че умира от глад и страх под балсамьорната на Руш, Рубелинг и Райън.

Според вестниците обаче в понеделник сутринта тигърът е бил видян на три различни места в Харлем, на две в Гринуич Вилидж, на шест в Бруклин, а някакво момче от Фресно, Калифорния, застреляло с флоберова пушка една черна котка, защото приличала изумително на тигъра на Трейси. По всички вестници из страната се появи снимката на момчето, гордо вдигнало котката за опашката.

То се казваше Салваторе Бенинтенди.

Във вторник привечер Тигърът на Трейси, както вече го наричаха, бе забелязан от най-различни хора из цялата страна.

Някакъв джентълмен от Лондон го видял в Сохо и обясняваше в писмо до вестник „Таймз“ как това същество, както го наричаше той, е стигнало дотам. Обясненията му бяха извънредно интересни, неговите симпатии явно бяха на страната на съществото, както става понякога с англичаните или поне с благородните ексцентрици.

Някакъв служител от тотализатора при хиподрума в Сиатл, бит от гангстерите-конкуренти, съобщи в полицията, че е бил нападнат от Тигъра на Трейси.