Читать «Тигърът на Трейси» онлайн - страница 17

Там бе и синът на Нимо със своя унил, умиращ тигър. Там бе дъщерята на Пебърди с наплашения си тигър, който само крачеше напред-назад. Там бе и самият Рингърт с тигъра си, който приличаше на изтощено старо псе.

А и Лора Лути бе там и разкошният й някога тигър сега представляваше покъртителна гледка, бе само кожа и кости…

Единствен Трейси нямаше тигър.

Тигърът на Трейси се бе укрил в мазето под фирмата на Руш, Рубелинг и Райън на Медисън авеню между 55-а и 56-а улица. Убежището бе мрачно, забутано и мъртвешко. Тигърът се спотайваше под помещението, в което Руш, Рубелинг и Райън разкрасяваха мъртъвците с пудра, руж и усмивки.

Тигърът лежеше там в ужас и самота, съкрушен, с разбито сърце, закопнял за смъртта.

Глава 10

Има ли смисъл да описваме какво въздействие оказаха върху нюйоркчани поместените на заглавните страници на всички вестници истории за Трейси и тигъра, разказите за известни и неизвестни радио и телевизионни репортери, описанията на Трейси и тигъра, когато минават по Петото авеню, когато влизат и когато излизат от църквата „Сейнт Патрик“? Както и по-нататъшните фоторепортажи за Трейси и д-р Пингицър като пият кафето си, заобиколени от полиция, журналисти, психиатри и други?

Ефектът бе такъв, какъвто можеше да се очаква.

Невинни кучета, тръгнали да се облекчат до някое дърво, срещаха хора, които умират от страх: жените пищяха при вида на всяка сянка и после нашляпваха децата си, защото искали да поиграят на улицата.

В неделя вечерта никой не излезе от дома си, а и в понеделник сутринта малцина посмяха да излязат, тъй като тигърът бе все още на свобода. А Трейси беше в Белвю.

Повечето време го подлагаха на прегледи.

На свой ред Трейси намираше за много интересни хората, които го преглеждат.

В свободното си време Трейси навести Лора Лути, която тъй и не можа да си спомни за него. Припомни й своето неделно посещение във Фар Рокауей, но Лора, изтощена и бледа сега, беше забравила всичко.

— Тогава изядох цели шест бонбона — каза й Трейси.

— Трябваше да изядеш седем — рече Лора.

— Защо?

— Така щеше да имаш един в повече — каза Лора. — Все е по-добре да имаш един в повече. Винаги така съм мислела. Един в повече за всеки.

— Шоколадови бонбони? — учуди се Трейси.

— Всичко — рече Лора. — Майка, баща, живот, шанс. Хубаво е да имаш шест, но един в повече винаги е още по-хубаво. Още един и още един, трябваше да си вземеш още един.

— Не си ли спомняш? — попита Трейси. — Баща ти отиде за сладолед.

— Сладоледът се топи — заяви Лора. — Това е тайната на сладоледа. Топи се.

— Лора, погледни ме — рече Трейси. — Изслушай ме.

— Няма нищо по-тъжно от разтапящ се сладолед — продължи Лора.

— Не е тъжно, Лора — каза Трейси. — Сладоледът си е за това — да се топи.

— Така ли?

— Разбира се.

— Не знаех — рече Лора. — И толкова плаках, като видях, че сладоледът се разтопи.

— Какъв сладолед, Лора?

— Сладоледеното момиче, сладоледеното момче — обясни Лора. — Не знаех. Толкова сълзи за нищо. Плаках, докато и аз самата се стопих. Сигурен ли си, че е тъй?