Читать «Нинджа (Част I)» онлайн - страница 177

— Дори и от родителите ти?

— Нямам родители — отвърна тя и се извърна с гръб към него.

— Починали ли са, или…?

— Или са ме изоставили, а? Баща ми беше убит във войната, той беше брат на Сацугай. А чичо ми никога не прие неговия брак…

— А майка ти?

— Не зная, никой не говори за нея. Вероятно Сацугай й е дал пари, за да си иде.

Някъде далеч проплака нощна птица, въздухът тежеше от влага, макар че по небето нямаше нито едно облаче. Луната беше слязла ниско, дискът й беше станал оранжев.

— Изненадан съм, че Сацугай не те е прибрал — каза Никълъс.

— Аз пък не съм — засмя се горчиво тя. — Зная, че Итами е искала да ме вземе, но чичо ми уредил да ме гледа една бездетна двойка в Киото. — Замълча замислено, после добави: — Веднъж попитах леля Итами защо е станало така. Тя отвърна, че Сацугай се е надявал да има много деца, но очевидно е станало друго…

— Значи имаш родители.

— Има нещо странно около това семейство — отвърна тя, продължавайки да говори за чичо си. — Не мога да разбера какво е, но несъмнено е свързано със Сацугай и Сайго. Итами не участва в него, въпреки че знае всичко. — Над главите им прошумоляха криле и един дългосвирец се отправи на юг. — При всички случаи е свързано с пътуванията на Сайго.

— В Кюшю, така ли?

— Да.

— Обзалагам се, че посещава някое риу.

Тя се обърна към него и го погледна с блестящите си очи, той ясно усети топлината на тялото й.

— Но защо трябва да пътува толкова далеч? В Токио и околностите му има достатъчно риу.

„В Япония има много риу“, прозвучаха в съзнанието му думите на Канзацу. Нима не го е знаел? Добро и лошо, бяло и черно… „Човек трябва да умее да използва и мрака…“

— Сигурно това е нещо специално.

— Какво?

Беше проговорил тихо, почти на себе си, и тя не успя да го чуе въпреки долепените им тела. Той повтори думите си.

— Но какво точно? — пожела да узнае тя.

Никълъс сви рамене.

— Първо трябва да познавам града, в който ходи.

— Аз мога да разбера! — извика развълнувано тя и се надигна на лакът. — Довечера той заминава за Кюшю. Всичко, което ми трябва, е да хвърля поглед на билета му за влака.

— Би ли го сторила?

Тя заговорнически се усмихна, светлината в очите й затанцува.

— Ако ти искаш.

Той й отправи продължителен поглед, после се отпусна по гръб и подложи ръце под главата си.

— Искам да ми кажеш нещо — промълви той и усети как гърлото му се стяга. — Искам да зная дали това, което каза… преди, е истина.

— Има ли значение?

— Да, има.

Тя обви ръцете си около врата му.

— О, Никълъс, винаги си толкова сериозен!

— Истина ли е?

— Май че стана веднъж…

— Какво значи „май че“?

— Добре де, стана… Веднъж и нищо повече!

— Така, както стана при нас, нали? — жлъчно попита той.

— О, не — стана сериозна тя и надникна в очите му. — Нищо подобно. Той не е като теб.

— Искаш да кажеш, че всичко, което стана между нас, си планирала предварително, така ли? — остро попита той.