Читать «Дяволът, светицата и Ласитър» онлайн - страница 61

Изобщо не можеше да се разбере къде е началото и къде е краят.

Обикновено ловците на хора не използваха тази верига, но този път Рио не искаше да рискува. Възнамеряваше да представи на Дон Яго невредим целия плод на своята „работа“.

Какъв триумф само!

За това си мислеше Рио сега.

Но все още беше изпълнен с недоверие. То никога не го напускаше.

Защо през цялото време пленниците запазиха спокойствие? И то точно тези горди воини?

Едва ли щяха да се примирят със съдбата си просто така!

Нещо се мътеше. Но какво?

Рио даде знак на палача Мак Ноли да отиде при него.

— Какво мислиш за брата на предателя, за Масаро?

— Наблюдавам го през цялото време — отвърна той. — Създава размирици. Тук има нещо. Усещам го.

— Как смяташ? Ще посмеят ли да се разбунтуват?

— Не и открито. Прекалено хитри са.

— Но нещо са си наумили — каза Рио. — Чувствам го. Държат се дяволски спокойно.

— Като пред буря — ухили се Мак Ноли. — Не би било зле да ми създадеш малко работа.

— Знаеш, че на дон Яго това не му харесва. А и онзи Пако, когото обесихме преди две седмици, беше с болен крак.

— Дон Яго разбра, че е трябвало да го направим.

— Да, но този тук е здрав.

— Тогава му пусни един куршум. Провокирай го! Иди и го подразни, докато кипне. При първото мръдване му простреляй краката. След това аз ще го обеся.

Рио кимна.

— Добра идея. Но дон Яго ще дойде днес. Дотогава всичко трябва да е свършило.

— От теб зависи.

Рио стана.

— Не мога да го понасям, Вик. Не мога да го гледам повече. Той е дяволски високомерен.

— Имаш право. Гледа ни отвисоко.

Рио намести двата си револвера. Беше му станало навик. След това се отправи към индианците в прашната падина.

Спря се пред Масаро.

— Копеле!

Масаро седеше с кръстосани под тялото си крака. През деня пленниците не бяха завързани с верига. Като се изключат белезниците на ръцете, той можеше да се движи свободно.

— Твоят брат хубавичко ни извози — каза Рио. — Няма ли все пак да ни кажеш къде е скрито златото на вашето племе?

Масаро поклати глава.

— Няма златно съкровище. Колко пъти трябва да ви го казвам?

Рио се изплю в лицето му.

Пленникът бавно вдигна ръце и избърса с ръкава на кожената си риза мокрото място.

Рио се обърна. Но това беше само номер. И Масаро направи това, което замисляше през цялото време.

Представяше му се невероятен шанс. Беше го премислял вече безброй пъти със събратята си по съдба. Знаеха, че някога ще им се удаде случай и тогава щяха да дръзнат да се надигнат всички заедно. За целта само трябваше да пипнат водача.

Моментът беше подходящ.

Като стоманена пружина отскочи Масаро, канейки се да притисне с окованите си ръце врата на Рио.

Едновременно с него с див крясък скочиха и другите пленници.

Но Рио вече бе отскочил встрани и светкавично се обърна.

Беше подготвен за такова нападение. Предчувстваше, че нещо витае във въздуха.

Масаро замря по средата на скока. По цялото му тяло отдолу нагоре се разливаха горещи вълни от болка.

Тя идваше от краката. Рио бе прострелял и двата.

Масаро усети, че вече не могат да удържат тежестта на тялото му. Бавно се свлече и остана да лежи проснат на една страна.