Читать «Дълбоки води» онлайн - страница 6

Изморено затвори очи — сякаш се бранеше от обземащото я чувство за вина и срам. Беше почти непоносимо. В продължение на пет дълги години — откакто майка й и баща й загинаха под лавина, докато караха ски в Швейцария — тя се бе старала да се справя с изискванията на отговорността, която наследи.

Направи всичко да спаси наследството на доведените си брат и сестра и да го съхрани за тях. Ала днес достигна предела на вътрешните си сили.

Не бе в състояние да се върне в „Труит“ — корпорацията, която всъщност никога не бе желала да ръководи. Не можеше да се върне и при Брет Лофтъс, чиято меча прегръдка пробуждаше в душата й паника.

Трябваше да избяга, иначе щеше да полудее.

Да полудее.

Чарити се загледа в тъмните води на залива — чудеше се дали това е състоянието, което предишното поколение определяше като нервен срив.

ПРОЛОГ: ЕЛАЙЪС

Между възмездието и дълбоките води има много общо.

Един мъж може да бъде повлечен надолу и от двете, преди да си даде сметка за истинската опасност.

„За естеството на водата“, из дневника на Хейдън Стоун

Елайъс Уинтърс се загледа в лицето на мъжа, когото възнамеряваше да унищожи, и най-после прозря истината. С шокиращо убийствена яснота установи, че е пропилял няколко години от живота си да планира съвършено неудовлетворяващо го възмездие.

— Е, Уинтърс? — Тежките черти на Гарик Кийуърт бяха замръзнали от раздразнение и нетърпение. — Ти настоя за тази среща. Имал си за обсъждане въпроси, отнасящи се до компанията ми в Тихия океан.

— Да.

— Дай да ги чуя. Ти можеш да си позволиш цял ден да си клатиш краката, но мен ме чака работа.

— Не мисля да ти отнемам много време.

Елайъс погледна към тънкия плик, който носеше със себе си.

Съдържанието на информацията в невзрачния плик целеше да осакати, а евентуално и смъртоносно да нарани „Кийуърт интернешънъл“. Представляваше кулминацията на тригодишно прецизно планиране, безкрайни нощи, прекарани в изучаването на разнообразни данни, несметни часове на предпазливи маневри и манипулации.

Най-после всичко си дойде на мястото.

Имаше шанс през следващите няколко седмици голямата спедиторска фирма, известна по цялото тихоокеанско крайбрежие като „Кийуърт интернешънъл“, да бъде поставена на колене заради съдържащата се в плика информация. Компанията вероятно никога нямаше да се съвземе от огромния пожар, който Елайъс се готвеше да запали.

Елайъс изучаваше опонента си с тренираното търпение и дисциплина, развити в съзнанието му от шестнадесет годишна възраст. Знаеше, че „Кийуърт интернешънъл“ е най-важното нещо в живота на Гарик Кийуърт.

Съпругата на Кийуърт го напусна преди години. Така и не си даде труда да се ожени отново. Отчужди се и от сина си Джъстин, който се бореше да изгради сам конкурентна спедиторска фирма тук, в Сиатъл. Каквито и приятели да имаше Кийуърт, тези типове щяха да изчезнат мигом, дочуеха ли нещо за финансовите му затруднения. Не би намерил утеха дори в прочутата си колекция от резбовани фигури, събирани из Тихоокеанските острови. Елайъс знаеше, че те не представляват никакъв интерес за Кийуърт — трупаше ги само заради престижа, който му даваха.