Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 26

— А защо не? Може би тогава рейс 93 най-сетне ще стане по-редовен!

— Е — отронвам, като се настанявам на градинския стол до мама, — как сте?

— Даваш ли си сметка, че страната отива към разруха? — горещи се мама, сякаш изобщо не ме е чула. — Ако в най-скоро време общественият транспорт не започне да бъде използван от повече хора, няма да има средства за поддръжка на пътищата!

Татко клати с възмутено недоумение глава.

— И ти значи мислиш, че ако Кралицата започне да пътува с рейс 93, това ще реши проблема, така ли? Независимо, че това ще породи затруднения с охраната й; независимо от факта, че ще закъснява за срещите си и че като цяло ще може да изпълнява много по-малко служебни ангажименти…

— Нямах предвид непременно Кралицата — скастря го мама и след кратка пауза добавя: — Но някои от останалите. Принцеса Мичъл Кентска примерно. Защо тя да не пътува от време на време с метрото, а? Тези хора трябва да видят какъв е истинският живот!

Последното пътуване на мама с метрото датира май от 1983 година.

— Да направя ли кафе? — предлагам ведро.

— Ако ме питаш мен, цялата тази работа с разрухата е пълна глупост — отсича татко, като скача от стълбата на тревата и изтупва мръсотията от ръцете си. — Чиста проба пропаганда.

— Пропаганда ли? — възкликва мама с обидения тон на човек, засегнат в най-съкровеното си.

— Чудесно — обаждам се припряно, — отивам да включа кафеварката.

Влизам в къщата през предния вход, прекосявам хола, за да стигна до кухнята, където включвам котлона и присядам на кухненската маса в едно от топлите слънчеви петна, нахлуващи през стъклата на прозореца. Вече съм забравила за какво точно спорят този път мама и татко. Знам си, че след като въртят и сучат известно време, в крайна сметка ще стигнат до единодушното решение, че всичко е по вина на Тони Блеър. Както и да е, аз лично имам много по-важни неща за обмисляне. Опитвам се да пресметна колко и какво именно трябва да дам на Филип, моя шеф, след като спечеля националната лотария. Не мога да го пренебрегна, разбира се. Но пък няма ли да е малко неудобно и за двама ни да му дам пари в брой? Няма ли да е по-добре да му направя някой хубав подарък? Чифт наистина страхотни копчета за ръкавели, например. Или някое от онези хитри куфарчета за пикник, с всичките му чинии и прибори вътре? (Естествено, Клеър Едуардс няма да получи нищо.)

Седнала сама в слънчевата кухня, усещам душата си сгрята от моята малка тайна. Ще спечеля джакпота от националната лотария! Тази вечер целият ми живот ще се промени. Господи, изгарям от нетърпение! Десет милиона лири стерлинги! Само като си помисля, че още утре ще мога да купя всичко, каквото си поискам, и… Всичко, каквото си поискам!

Вестникът на масата пред мен е разгърнат на страницата за недвижими имоти — отгръщам го нехайно на раздела за продажби и започвам да преглеждам обявите за луксозни къщи. Къде да се преместя да живея? Дали в Челси? Или в Нотинг Хил? Може би в Мейфеьр? Зачитам се в една обява: „Белгрейвия. Великолепна къща със седем спални и всички удобства, с пристройка за прислугата и добре поддържана градина с големи дървета.“ Хм, това ми звучи подходящо. Мисля, че седем спални в Белгрейвия ще ми свършат работа. Погледът ми автоматично намира цената и буквално се парализирам от шока: шест цяло и пет десети милиона лири стерлинги! Толкова струва тази къща: шест милиона и половина!