Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 146
Софи Кинсела
— И да знаеш, малко предпазливост никога не е излишна — отбелязва Мартин. — Особено в наши дни.
— Цената на славата — казва Дженис и клати съкрушено глава. — Цената на славата.
— Както и да е — опитвам се да отклоня разговора от темата за моя преследвач. — А вие как сте?
— О, добре сме, добре сме и двамата, предполагам — отвръща Мартин.
С изненада откривам известна изкуствена приповдигнатост в тона на гласа му. Настава мълчание. Попоглеждам към Дженис, която смръщва вежди и лекичко врътва глава.
— Сигурно сте доволни от новината — подхвърлям ведро. — За „Флагстаф Лайф“, имам предвид.
Отново настава мълчание.
— Е, можеше и да бъдем — отвръща доста мрачно Мартин.
— Но пък кой ли можеше да го предвиди — отбелязва Дженис, като свива рамене. — Така е то в живота. Всичко е въпрос на късмет.
— В какъв смисъл? — питам озадачено. — Всички инвеститори ще получат доста солидна сума, доколкото разбрах.
— Изглежда, че… — потърква с длан лицето си Мартин — …нашият случай не е такъв.
— Но… защо?
— Мартин им се обади днес сутринта — започва да ми обяснява Дженис. — За да разбере колко точно ще вземем. Защото във вестниците пише, че дългосрочните инвеститори ще получат ХИЛЯДИ. Но… — Тя млъква и поглежда Мартин.
— Но какво? — питам, обзета от тревожно предчувствие.
— Изглежда, че сме отпаднали от класацията — отбелязва Мартин мрачно. — Защото сме прехвърлили инвестициите си в друг фонд. Ако бяхме си останали в предишния, щяхме да… — Мартин се покашля с неудобство. — Всъщност, пак ще получим НЕЩИЧКО… някъде около стотина лири.
Зяпвам го неразбиращо.
— Но вие се прехвърлихте само преди… преди…
— Преди две седмици — казва Мартин. — И точно в това е иронията. Да бяхме поизчакали само още мъничко… Но каквото било, било. Няма никакъв смисъл да се хленчи след дъжд качулка — довършва той примирено и се усмихва на Дженис, която също му се усмихва.
А аз отклонявам поглед встрани и прехапвам устни.
Изведнъж усещам в душата ми да се промъква гаден хлад. Защото те решиха да прехвърлят парите си въз основа на моя съвет, нали така? Попитаха ме дали да се прехвърлят към друг фонд и аз ги посъветвах да го направят. Но като се замисля сега… не бях ли подочула вече нещо за предстоящата сделка с „Флагстаф Лайф“? О, Боже! Възможно ли е да съм знаела какво ще се случи? И да съм могла да предпазя Мартин и Дженис?
— Никой не би могъл да знае предварително за подобни неща — казва Дженис и утешително слага ръка върху рамото на съпруга си. — Държат ги в тайна до последния момент, нали, Беки?
Гърлото ми е твърде свито, за да й отговоря. Сега вече много добре си спомням всичко. Първо Алиша спомена за предстоящото придобиване на „Флагстаф Лайф“. В деня, преди да дойда да видя мама и татко. А после и Филип каза нещо по този повод в офиса. Нещо за това, че инвеститорите във „Флагстаф Лайф“ ще спечелят добре от цялата работа. Само че… аз всъщност не го и слушах какво говори. Точно тогава бях заета с друго… лакирах си ноктите.
— Казаха, че сме щели да вземем двадесет хиляди лири, ако сме били останали — казва Мартин унило. — Лошо да ти стане, само като си го помислиш. Но въпреки всичко, Дженис е права. Нямаше как да знаем. Никой не е знаел какво се готви.