Читать «Тайният живот на Беки Б. (Маниашки роман)» онлайн - страница 12

— Да ви кажа, моето лично мнение е, че новините са по-скоро лоши за нашия бранш — бърза да добави Алиша. — Но вие сигурно имате свои виждания по въпроса.

Гледа ме очаквателно. Чувствам как се изчервявам. Как да се измъкна, по дяволите? Обещавам си отсега нататък, всеки Божи ден да преглеждам вестниците. Никога повече няма да се оставя да ме поставят така натясно.

— Съгласна съм с вас — отронвам дълбокомислено. — И аз смятам, че новините са много лоши.

Със свито гърло отпивам бавно от шампанското и се моля да тресне някое земетресение.

— Очаквахте ли го? — пита Алиша. — Знам, че вие, журналистите, сте винаги на крачка пред нас, останалите хора.

— Ами…, аз определено го очаквах — отвръщам и съм почти сигурна, че звуча убедително.

— А сега и този слух, че идва ред на „Скотиш Прайм“ и „Флаг-стаф Лайф“! — възкликва тя и се вторачва напрегнато в мен. — Мислите ли, че наистина ще стане?

— Ами… трудно е да се каже — отвръщам и отново започвам да отпивам бавно от шампанското.

Какъв слух?! Боже Господи, защо не ме остави на мира?!

В този миг допускам огромната грешка да вдигна очи към Люк Брандън. И го виждам да ме гледа втренчено, със странно изражение на лицето. Мамка му! Той ЗНАЕ, че и представа си нямам за какво става дума! Личи му, че го знае, нали?

— Алиша — изведнъж се обажда той рязко, — Маги Стивънс е на вратата. Би ли могла да…

— Веднага — отвръща тя на секундата и като добре трениран състезателен кон се понася бързо и плавно към входа на залата.

— И, Алиша — добавя Люк, при което „момичето на К.“ се извръща бързо, като понамалява крачка, — искам да знам кой точно е оплескал онези сметки.

— Да — само дето не козирува Алиша и отново забързва към вратата.

Боже мили, наистина да те хване страх. А ето че сега съм насаме с него. Пресмятам как да офейкам по-бързичко.

— Е — казвам ведро, — трябва да отида при…

Но Люк Брандън вече се е привел към мен.

— Тази сутрин „ЕсБиДжи“ съобщиха, че поемат управлението на „Рутланд Банк“ — прошепва ми той.

Ами да, разбира се, като ми го каза сега, се сетих, че бях подочула нещичко тази сутрин по новините.

— Знам — отвръщам високомерно. — Прочетох го във „Файнаншъл Таймс“.

И преди той да успее да ми каже каквото и да било друго, аз му кимвам за довиждане, обръщам се и се отправям към Ели.

Когато наближава време пресконференцията да започне, двете с Ели се отправяме към задния ред и се настаняваме една до друга. Отварям бележника си, написвам прилежно „Брандън Къмюникейшънс“ в горния край на страницата, след което също толкова прилежно започвам да си драскам плетеница от цветенца надолу в страничното поде. До мен Ели набира на мобилния си апарат номера на телефонния хороскоп.

Отпивам глътка шампанско, облягам се назад в стола и се приготвям да релаксирам. Няма никакъв смисъл да слушаш какво се говори по време на пресконференциите. Цялата необходима информация е в папките с рекламни материали, които връчват на журналистите, така че по-късно човек спокойно може да светне за какво се е говорило. Всъщност, чудя се дали изобщо някой би забелязал, ако си извадя лака и си пооправя малко ноктите. Но точно в този момент досадницата Алиша изведнъж привежда глава някъде иззад рамото ми.