Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 4

Много съм благодарен на сина си Адам Толкин за безценната помощ при подготовката и съставянето на материала от Въведението и Приложението, както и за прехвърлянето на книгата в страховития (поне за мен) свят на електрониката.

Въведение

Средната земя в Древните дни

Образът на Турин имаше дълбоко значение за баща ми и влагайки цялата си прямота и сърдечна обвързаност, той успя да сътвори трогателен портрет на момчешките му години, извънредно важен за целия разказ: неговата суровост и липса на веселие, неговото състрадание и чувството му за правда; а също така да обрисува образа на Хурин: бърз, весел и жизнерадостен; и на майка му Морвен: сдържана, храбра и горда; описваше и живота на семейството в студените земи на Дор-ломин през вече изпълнените със страх години, след като Моргот разкъсал Обсадата на Ангбанд още преди Турин да се роди.

Но всичко това е станало през Древните дни, Първата епоха на света — невъобразимо далечно време. Дълбините на времето, до които се простира тази история, са предадени незабравимо в един откъс от „Властелинът на пръстените“. На големия съвет в Ломидол Елронд говори за Последния съюз на елфи и хора в края на Втората епоха, преди повече от три хиляди години:

Подир тези слова Елронд помълча и въздъхна.

— И днес виждам величието на знамената им — каза той. — То ми напомняше славата на Старите времена и войнството на Белерианд, тъй много велики принцове и пълководци се бяха сбрали. И все пак не тъй много, не тъй прекрасни, както в дните, когато рухна Тангородрим и елфите вярваха, че злото е свършило завинаги, ала не бе тъй.

— И днес виждаш? — неусетно изрече на глас мисълта си смаяният Фродо. — Но аз мислех… — заекна той, докато Елронд се обръщаше към него — аз мислех, че гибелта на Гил-галад е била в безкрайно далечна епоха.

— Наистина е тъй — тържествено отвърна Елронд. — Ала моите спомени стигат чак до Старите времена. Мой отец бе Еарендил, роден в Гондолин преди разрухата му, а майка ми бе Елвинг, дъщеря на Диор, син на Лутиен Дориатска. Видял съм три епохи в Запада на този свят, много поражения и много безплодни победи.

Шест и половина хилядолетия преди в Ломидол да започне Съветът на Елронд, Турин се ражда в Дор-ломин „през зимата на годината“ „с поличби за скръб“, както е записано в Анали на Белерианд.

Но трагедията на неговия живот далеч не се изчерпва единствено с описанието на образа, понеже той е обречен да живее в плен на едно проклятие с огромна и тайнствена мощ — ненавистната прокоба, хвърлена от Моргот върху Хурин, Морвен и децата им, тъй като Хурин го предизвикал и отказал да се покори пред волята му. А Моргот, отсетне наречен Черния враг, е по произход, както сам заявява пред доведения пленник Хурин, „Мелкор, пръв и най-могъщ сред Валарите, що съществуваха преди света“. Сега, въплътен трайно във форма гигантска и величава, ала страховита, крал над северозапада на Средната земя, той присъства телесно в своята чудовищна крепост Ангбанд, Железния пъкъл: отдалече се вижда как зловонните черни пушеци, излитащи от върховете на Тангородрим и натрупаните върху Ангбанд планини, оскверняват северното небе. В Анали на Белерианд е казано, че „портите на Моргот били само на сто и петдесет левги от моста на Менегрот — далече, ала все пак прекалено близо“. Тия думи намекват за моста, водещ към чертозите на елфическия крал Тингол, който взема Турин за свой приемен син — чертозите се наричат Менегрот, Хилядата пещери, далече на югоизток от Дор-ломин.