Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 20

— Утулие’н ауре! Айя Елдалие ар Атанатари, утулие’н ауре! Денят дойде! Вижте, Елдари и синове човешки, денят дойде!

И всички, що чули мощния му глас да кънти над хълмовете, отвърнали с възглас:

— Аута и ломе! Нощта си отива!

Не след дълго започнала великата битка. Защото Моргот, който знаел какво вършат и подготвят неговите противници, бил скроил плановете си според часа на техния щурм. Могъща армия от Ангбанд наближавала към Хитлум, докато друга, още по-мощна, отивала срещу Маедрос, за да осуети обединението на двете войски. И онези, които излезли срещу Фингон, били облечени в тъмни одежди и укривали стоманените оръжия, та тъй успели да стигнат далече по пясъците на Анфауглит, преди елфите да ги забележат.

Пламнали тогава сърцата на Нолдорите и пълководците им поискали да нападнат врага сред равнината; Фингон обаче възразил с такива слова:

— Пазете се от лукавството на Моргот, доблестни воини! Неговата мощ винаги е по-голяма, отколкото изглежда, а целта му никога не се оказва такава, каквато я разкрива. Не показвайте своята сила и оставете врага сам да се погуби с нападение срещу хълмовете.

Защото планът на кралете бил Маедрос да тръгне открито през Анфауглит с цялата си войска от елфи, хора и джуджета; и когато накара, както се надявали, основните армии на Моргот да отвърнат на удара, тогава Фингон да удари от Запада, та тъй мощта на Моргот да попадне между чука и наковалнята и да бъде разбита; а сигналът за туй трябвало да е лумването на голям огън в Дортонион.

Но военачалникът, когото Моргот бил натоварил да води западната войска, имал заповед на всяка цена бързо да подмами Фингон от хълмовете. Затова продължил напред, докато челните му редици достигнали бреговете на Сирион, от крепостта Ейтел Сирион до потока Ривил и Серехското мочурище; и предните постове на Фингон различили очите на враговете. Предизвикателството обаче останало без отговор и подигравателните крясъци заседнали в гърлата на орките, щом видели безмълвните стени и спотаената из хълмовете заплаха.

Тогава военачалникът пратил напред конници със сигнал за преговори и те наближили крепостта Барад Ейтел. Със себе си водели Гелмир, син Гуилинов — благородник от Нарготронд, пленен и жестоко ослепен по време на Браголах; глашатаите го извели напред и се провикнали:

— В Ангбанд имаме още мнозина като този, ала ако искате да ги намерите, ще трябва да побързате. Защото смятаме да им видим сметката веднага щом се завърнем.

И пред очите на елфите отсекли първо ръцете му, после краката му и захвърлили обезобразения труп.

За зла участ тъкмо в тази крепост стоял Гвиндор, син Гуилинов, заедно с мнозина бойци от Нарготронд; тръгнал бил той на рат с цялата сила, що могъл да сбере, от скръб заради пленяването на брат му. Пламнала яростта му и той скочил на седлото, следван от множество конници. Настигнали пратениците на Ангбанд и ги съсекли; и всички от Нарготронд връхлетели подире им и нахлули дълбоко във вражеските редици. И като видели това, всички Нолдори пламнали от гняв, а Фингон надянал белия си шлем, заповядал на тръбачите да свирят и изведнъж цялата му армия се втурнала надолу по хълмовете в ненадейна атака.