Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 19
Джон Роналд Руэл Толкин
Тогава Морвен се сбогувала с Хурин, без да рони сълзи; и рекла:
— Ще пазя каквото ми повери — и онуй, що вече имаме, и другото, що тепърва ще дойде.
А Хурин й отговорил:
— Сбогом, владетелко на Дор-ломин; тръгваме днес с такава надежда, каквато нивга до днес не сме видели. Нека мислим, че насред лютата зима празникът ще е по-весел от всякога, а подир нея ще дойде пролет без страх и тревоги! — Сетне вдигнал Турин на рамо и викнал към бойците: — Покажете на Хадоровия наследник как блестят мечовете ви!
И слънцето заблестяло по остриетата, когато петдесет меча изхвръкнали от ножниците и в двора отекнал бойният вик на Едаините от Севера:
Тогава Хурин най-сетне възседнал коня, златното му знаме се развяло, а тръбите отново запели в утрото; и тъй Хурин Талион потеглил за Нирнает Арноедиад.
А Морвен и Турин останали на портата, додето вятърът им донесъл отдалече неясния звук на самотен рог — знак, че Хурин е отминал билото на хълма и вече не вижда дома си.
Глава II
Битката на Неизброимите сълзи
Много песни и много предания са сътворили елфите за Нирнает Арноедиад, Битката на Неизброимите сълзи, в която загинал Фингон и паднал покосен цветът на Елдарите. Ако всички се преразкажат, цял живот не би стигнал да се изслушат. Затуй сега ще разкажем само ония дела, що имат връзка със съдбините на Хадоровия род и децата на Хурин Непреклонни.
След като дълго сбирал колкото можел бойци, Маедрос насрочил атака за утрото точно в средата на лятото. В уречения ден звънките тръби на Елдарите поздравили изгряващото слънце и на изток се развяло знамето на Феаноровите синове, а на запад вдигнал знаме Фингон, върховен крал на Нолдорите.
Погледнал Фингон от крепостните стени на Ейтел Сирион и не видял нищо, тъй като цялата му армия била разположена из горите и долините източно от Еред Ветрин, изкусно укрита от взора на Врага; знаел обаче, че силата е голяма. Защото там се били събрали всички Нолдори от Хитлум заедно с мнозина елфи от Фалас и Нарготронд; а имало и много бойци от човешките племена. Отдясно бил отрядът от Дор-ломин с доблестния Хурин и брат му Хуор, а към тях се присъединил Халдир от Бретил с множество люде от горските племена.
После Фингон погледнал на изток и с проницателния си елфически взор съзрял в далнината прах и блясък на стомана като звезди в мъгла. Тогава Фингон погледнал към Тангородрим и видял, че мрачен облак е надвиснал над него, а от върха се издига черен дим; разбрал, че е лумнал гневът на Моргот и предизвикателството им ще бъде прието, и колебание се загнездило в сърцето му. Ала ненадейно от юг се надигнал вик и вятърът го разнесъл от долина на долина, та гласовете на елфи и люде се слели във възглас на радостно изумление. Защото неканен и неочакван, Тургон бил отворил портите на Гондолин и водел войска от десет хиляди храбри бойци с лъскави ризници, дълги мечове и копия като неизбродна гора. Щом Фингон чул в далечината да пеят могъщите тръби на брат му Тургон, колебанието изчезнало, възрадвало се сърцето му и той се провикнал:
