Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 11

Хурин взел за жена Морвен, щерка на Барагунд, който пък бил син на Бреголас от Беоровия род; и тъй се сродил с Берен Едноръки. Морвен била висока и тъмнокоса, а заради прекрасното й лице и искрящия й поглед хората я наричали Еледвен, що значи „елфическо сияние“; но по нрав често била горделива и строга. Скърбите на Беоровия род нажалявали сърцето й, защото след разрухата на Дагор Браголах била избягала от Дортонион и живеела като изгнаница в Дор-ломин.

Първородният син на Хурин и Морвен се наричал Турин и бил роден в годината, в която Берен пристигнал в Дориат и открил Тинголовата щерка Лутиен Тинувиел. Сетне Морвен родила на Хурин дъщеря и я нарекли Урвен; но всички, които я познавали в нейния кратък живот, предпочитали името Лалаит, що означава „смях“.

Хуор пък се венчал за Риан, братовчедката на Морвен; тя била дъщеря на Белегунд, син Бреголасов. За зла участ се била родила в тия тежки времена, защото имала нежно сърце и не обичала нито лова, нито войната. Отдавала обичта си на дивите цветя и дървета, а освен туй пеела и съчинявала песни. Само от два месеца била омъжена за Хуор, когато той заминал с брат си за Нирнает Арноедиад, и повече не го видяла.

Ала сега нашият разказ се връща към Хурин и Хуор в дните на тяхната младост. Казват, че за известно време Галдоровите синове живели в Бретил като приемни чеда на чичо си Халдир, какъвто бил обичаят на людете от Севера по онова време. Те често излизали заедно с бретилските мъже на бран срещу орките, които връхлитали по северните граници на земите им; понеже Хурин, макар и едва седемнайсетгодишен, вече бил силен, а по-малкият Хуор бил висок колкото зрелите мъже на онзи народ.

Веднъж Хурин и Хуор тръгнали с отряд съгледвачи, но орки нападнали групата из засада, разпръснали я и подгонили братята към Бритиахския брод. Там те щели да бъдат пленени или съсечени, ако не ги спасила мощта на Улмо, все още съхранена във водите на Сирион; и разказват, че мъгла придошла откъм реката и ги укрила от враговете, та избягали през Бритиах към Димбар. В тежки лишения дълго бродили там между хълмовете под непристъпните стени на Крисаегрим, додето съвсем се залутали из тия коварни земи и не знаели нито накъде да вървят, нито как да се върнат обратно. Там ги съзрял Торондор и пратил два от орлите си да им помогнат. И орлите ги отнесли нависоко, отвъд Пръстеновите планини към потайната долина Тумладен и скрития град Гондолин, още невиждан от човешки взор.

Там крал Тургон ги приел дружески, след като узнал от кой род са; защото Хадор бил Елфически приятел, а освен туй Властелинът на Водите Улмо бил посъветвал Тургон да бъде любезен с хората от Хадоровия род, от които щял да получи помощ в тежък час. Почти година гостували Хурин и Хуор в кралския дворец; и казват, че по онова време Хурин, който имал остър и пъргав ум, узнал от елфите много премъдрости, а покрай туй донякъде опознал плановете и замислите на краля. Защото Тургон обикнал синовете на Галдор и често разговарял с тях; и искал да ги задържи в Гондолин най-вече от обич, а не заради своя закон, повеляващ всеки чужденец, бил той човек или елф, който веднъж открие пътя към потайното кралство и види града, да остане чак докато кралят реши да изведе навън укрития си народ.