Читать «Децата на Хурин» онлайн - страница 10

Хората от Трите рода носели общото име Едаини (синдаринската форма на Атани) и били наричани още Елфически приятели. Хадор обитавал Хитлум и крал Финголфин му поверил властта над Дор-ломин; людете на Беор се заселили в Дортонион; а народът на Халет по онова време живеел в Бретилския лес. След като свършила Обсадата на Ангбанд, през планините дошли съвсем други хора; обикновено ги наричали Източни пришълци и някои от тях изиграли важна роля в историята на Турин.

Обсадата на Ангбанд приключила с ужасяваща ненадейност (макар ударът да бил подготвян отдавна) през една нощ в средата на зимата, 395 години след като била започнала. Моргот тласнал навън огромни реки от пламък, които се понесли по склоновете на Тангородрим, и просторната степ Ард-гален на север от възвишенията Дортонион се превърнала в обгорена, гола и безплодна пустош, известна насетне с името Анфауглит, което означава Задавящия прах.

Този пагубен щурм бил наречен Дагор Браголах или Битката на Внезапния пламък. Глаурунг, Бащата на всички дракони, за пръв път излетял от Ангбанд с цялата си мощ; несметни пълчища орки връхлетели на юг; елфическите владетели от Дортонион били изклани заедно с повечето бойци от народа на Беор. Крал Финголфин и синът му Фингон били отблъснати заедно с войската от Хитлум към крепостта Ейтел Сирион под източния склон на Планините на Сянката. И при нейната отбрана паднал убит Хадор Златокоси. Тогава владетел на Дор-ломин станал Галдор, бащата на Хурин; защото Планините на Сянката преградили пътя на огнените потоци и Хитлум и Дор-ломин останали непокорени.

В годината след Браголах, обзет от ярост и отчаяние, Финголфин препуснал към Ангбанд да предизвика Моргот на двубой. Две години по-късно Хурин и Хуор отишли в Гондолин. След още четири години, при нов вражески щурм, Галдор загинал в крепостта Ейтел Сирион — Садор бил там, както сам казва на Турин, и видял как Хурин (по онова време млад мъж на двайсет и една години) „пое властта и командването“.

Споменът за всички тия събития бил свеж в Дор-ломин девет години подир Битката на Внезапния пламък, когато се родил Турин.

Narn i Chîn Húrin

Разказ за Децата на Хурин

Глава I

Детството на Турин

Хадор Златокоси бил владетел на Едаините и скъп приятел на Елдарите. До сетния си ден той служил вярно на Финголфин, който му дал обширни земи в оная област на Хитлум, наречена Дор-ломин. Дъщеря му Глоредел се омъжила за Халдир, син Халмиров, владетел на людете от Бретилския лес; на същия празник синът му Галдор Високи се венчал с Халмировата щерка Харет.

Галдор и Харет имали двамина синове — Хурин и Хуор. Макар да бил с три години по-голям, Хурин не израснал висок като мъжете от своя род; в това приличал на майка си, но по всичко останало бил като дядо си Хадор — белолик, русокос, с крепка снага и пламенен дух. Ала пламъкът в гърдите му горял равномерно, укротяван от силна воля. Сред всички люде от Севера той най-добре познавал замислите на Нолдорите. Брат му Хуор бил снажен и нямало по-висок от него сред Едаините, освен синът му Туор, нито по-бърз бегач; но ако надбягването било дълго и тежко, Хурин се прибирал пръв, защото до самия край бягал също тъй бързо, както и в началото. Голяма обич свързвала двамата братя и на младини те рядко се разделяли.