Читать «В подземията на Ел Пасо» онлайн - страница 67

— Получих едно съобщение, Лу — каза дон Габриел. — Някъде около обяд трябва да отида там заради дъщеря си.

— И какво смяташ да правиш?

— Вече се разпоредих барът да бъде наблюдаван незабелязано.

— Е, и? Ще отидеш ли там?

— Исках да се посъветвам с теб.

— Ако искаш да спасиш дъщеря си, тогава върви! — отвърна Лу. — Но трябва съвсем сам да си решиш.

Вратата се разтвори с трясък. Един мъж нахълта в салона запъхтяно.

— Дон Габриел! Видяхме Ягуара Джексън. Влезе в „Щастливият ангел“. Но не от главния вход. Намъкна се в една пристройка. В един хамбар. Какво да правим?

Дон Габриел загледа с умоляващ поглед китаеца.

— Лу, какво…

— Ако искаш да спасиш дъщеря си, тогава върви! — безжалостно отвърна Лу. — Поне веднъж в живота си докажи, че можеш да бъдеш и смел мъж!

Сетне Лу се обърна, тръгна обратно и го остави сам.

Дон Габриел кимна на пратеника.

— Ела, Леоне! — каза той. — Покажи ми пътя…

Зловещият писък отново достигна до ушите на Ласитър и макар изменен от ехото в подземните галерии, той позна, че това беше гласът на Джулия.

Тя бе отчаяна. В превъзбудената му фантазия изплуваха най-ужасяващи картини.

После видя през няколко пролуки да блещука светлина. Приближи се предпазливо до една врата и се ослуша.

До него достигнаха гласове.

Зад вратата се намираше помещението, превърнато в подземен бар. Стаята, в която Ласитър за първи път се бе бил срещу бандитите от Подземието на смъртта.

Той погледна през една от пролуките и видя трима мъже.

Отново отекнаха виковете на Джулия.

С един удар Ласитър изкърти тежката, облицована с талпи врата.

Тримата пазачи, седнали около масата, го погледнаха равнодушно. Не бяха подготвени за бой.

— Да не би ти да си палачът, който трябва да дойде? — запита единият от мъжете. — По дяволите, човече! Ако само знаехме какво става тук, никога нямаше да тръгнем с Джексън.

Повторният писък на Джулия опъна нервите на Ласитър.

— Можете да изчезвате, ако искате! — изрече бързо той. — Трябва да тръгнете по десния коридор и после да поемете по второто разклонение вдясно… — и той им обясни как могат да се оправят. — А сега офейквайте — нетърпеливо процеди през зъби Ласитър. — Ще броя до три. Ако още не сте изчезнали, тогава…

Не му се наложи да брои. Тримата пазачи изхвръкнаха навън така, сякаш ги бе яхнал самият сатана.

С широк замах Ласитър разтвори следващата врата. Тя водеше към помещението, в което се намираше пропитият с кръв дръвник.

Зад него беше затворът на Джулия.

Сърцераздирателните й писъци пронизваха слуха му.

Див гняв избухна в гърдите му.

Той изкърти бясно вратата и изрева:

— Аз съм тук, Джексън!

Извергът трябваше да получи своя шанс.

Ягуара Джексън пусна Джулия. Роклята й висеше на парчета върху тялото й.

Безсилна, тя се сви на кълбо и се разрида.

Ягуара Джексън се втренчи с кръвясали очи в неумолимия си противник.

— Ласитър! — изрева той. — Проклето куче!

После повдигна револвера си. Ласитър изчака.

Стреля едва тогава, когато противникът му вече почти бе натиснал спусъка.

Ягуара Джексън се строполи безжизнен на земята.

Ласитър загърна Джулия в едно одеяло и я взе на ръце. Понесе я през тъмните подземни коридори. Тя се бе вкопчила здраво в него, като малко дете, изтръпнало от смъртен страх.