Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 53

— ’Звинявам се — заекна Килгър. — Не ви видях.

Авренти почти не разбра какво дърдори имперецът, но му се стори извинение.

— Какво правиш?

— Гоня кембълите.

— Кембъли ли?

— Ъхъ.

— Мога ли да попитам какви са пък тия? Или това?

— Чудати гадни шесткраки скотове и живеят от подлости и супа.

— Глупости — изсумтя Авренти. — Не съм чувал за нищо такова.

— Да де — съгласи се Килгър. — Бачкатор съм, нъл’ тъй?

Авренти се вторачи в импереца. Върху лицето на затворника не се забелязваше и следа от усмивка.

— Добре. Продължавай.

— Слушам, сър.

Килгър продължи да рисува звездата си, а Авренти излезе през трите портала, замислен дали не би трябвало да съобщи на комендант Дерзин за вероятността, че някои от имперците може би се нуждаят от психиатрично лечение.

Алекс довърши рисунката си, обиколи я три пъти и тръгна към помещението си. Тоя Авренти не беше никакъв медиум, а само голям натегач.

18.

Танз Суламора си почиваше. Седеше самоуверено в преддверието на императорските покои и търпеливо и самодоволно очакваше да го повикат. Кръстосал крака и сбърчил съсредоточено чело, той беше съвършеният портрет на велик индустриален магнат. Мъж, с когото би трябвало да се съобразяват. Мъж, притежаващ осанката на могъществото.

Вечният император влезе в стаята и без изобщо да погледне Суламора, се приближи до малкото барче и извади бутилка и две чаши.

— Танз, приятелю — подхвърли Императорът. — Имаш нужда от едно питие.

Суламора се притесни. Усети, че грижливо подбраната му поза започва да се разпада. Беше се зарекъл да дава тон на срещата — имаше категорични разбирания относно това какво би трябвало да е поведението на Императора. За жалост Императорът не ги споделяше.

— Хм… не. Искам да кажа, не, благодаря. Малко е рано.

— Довери ми се, Танз. Щом казвам, че имаш нужда от едно питие, значи имаш.

Суламора пое вдървено чашата.

— Има ли някакви… хм, усложнения?

— Не „усложнения“ е думата, която ми идва на ума. „Катастрофа“ е по-подходяща. Производството на кораби е отишло по дяволите.

Суламора изпружи гърба си още по-силно. Това беше сериозно обвинение. Той беше назначен да ръководи корабостроенето на Империята, докато трае войната.

— Но това не е така — изломоти той. — Искам да кажа… хм, последните цифри, ваше величество, хм…

— Глупости. Повтарям, че корабостроенето е в пълен упадък. Което съвсем не е изненадващо. Всички тези работнически вълнения в шестте завода на Каирините. Блокиране на производството. Произволни стачки. Пак ти казвам, че всичко това заплашва успешното водене на войната и трябва да му се сложи точка!

Това вече наистина стресна Суламора. Заводите на Каирините бяха най-високопроизводителните. Направи опит да възрази, но Императорът му махна да замълчи.

— Не те обвинявам, Танз. Никой не би могъл да очаква сам човек, дори със способности като твоите, да се справи с всички възникващи проблеми. Тъкмо това възнамерявам да заявя на утрешната директна новинарска пресконференция.

— Пресконференция? Каква пресконференция? Не съм информиран… Това означава…