Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 43

Бяха се озовали в безлюдна част на коридора.

— Първо трябва да поговорим за нещо — каза Стен.

— Давай.

— Опитахте се да се измъкнете соло. Истински каубойски ход.

— Е, и?

— Повече не. Всеки опит за бягство трябва да бъде регистриран и одобрен от комитета.

— Не и мой — отсече Сен Клер. — Комитетите само оплескват всичко. Комитетите забъркват войни. Предпочитам собствената си компания.

— Това не е дискусия, капитане. Това е заповед.

Сен Клер се подпря на стената.

— Ти ли си Големият X?

— Улучихте.

— Приятно ми е да се запознаем. Но както вече казах…

— Чуйте ме, капитане. И много внимателно. Изобщо не ми пука дали искате да направите опит да избягате сама. Всеки, който успее да се измъкне от този ковчег, ще получи благословията ми. Но аз трябва да го знам и да го одобря… преди това.

Сен Клер направи шест дълбоки вдишвания, преди да отговори. И се усмихна.

— Отново поднасям извиненията си. Ще спазя разпорежданията. Разбира се. Всичко, което пожелаете ти и твоят комитет.

— Отлично, капитан Сен Клер. Но мисля, че ми хвърляте прах в очите. Това е заповед. И ще я спазвате!

— А ако не?

Стен отговори съвсем тихо:

— Ако не — ще те убия.

Изразът на Сен Клер остана невъзмутим.

— Още нещо, капитане. За да ви спестя грижите, ви назначавам за мой главен муфтаджия.

— Муфтаджия? Не съм запозната с тази терминология.

— Крадец.

Сен Клер настръхна.

— Аз съм комарджия. Не съм шибан взломаджия!

— Не виждам особена разлика.

Сен Клер отново превъзмогна гнева си.

— Имали още нещо, пожарникар?

— В момента не.

— В такъв случай си свободен!

Стен застана мирно и отдаде чест.

Сен Клер го изчака да завие зад ъгъла, след което си позволи лукса да даде безмълвен израз на яростта си. Накрая възвърна невъзмутимия си израз и тръгна да вземе безкрайно дълго отлагания душ.

На двора бяха пристъпили към разпределянето на пратките „Затворническа помощ“. Стен забеляза, че при отварянето на всяко кашонче Алекс изважда едно-две пакетчета и незабележимо ги отделя встрани. Добре. След това видя подпрения на една от полурухналите колони най-възрастен административен офицер на Империята — приличаше на дядо му, когото Стен изобщо не беше виждал. Държеше малко пакетче, в което Стен предположи, че има бисквити, и друго малко пакетче с плодове. Част от полагаемото му се от провизиите. Мъжът плачеше.

Стен се потресе.

Крайно време беше всички да се приберат у дома.

15.

Големият X демонстрираше мускули.

Чрез доносниците си Стен разположи контрольорите — нежелаещи да сътрудничат затворници, на които бяха раздадени импровизирани измервателни инструменти и им беше казано да измерват всичко. Стен се опитваше да открие с какво трябва да работи и откъде да започне. След като липсваха планове, които да открие или да открадне, реши да изработи свои собствени.

Нарядите докладваха. Зала A с размери толкова метра широчина, толкова и толкова дължина и височина. Съседните помещения бяха B метра широки, дълги и високи. Самото крило беше C метра широко, дълго и високо. И нито една от цифрите не съответстваше в мозъка на Стен. Изпитваше отчаяно желание Алекс и екипът му да действат малко по-бързо с компютъра. Ама че проклетия! По всяка вероятност нямаше да се получи нищо.