Читать «Отмъщението на прокълнатите» онлайн - страница 29

— И при първа възможност да се измъкнем.

— Ние?

— Тук не познавам никого освен теб и Вирунга. Може да има двойници, може да има доносници, може да има агенти.

— Може да има и убийци.

— Не залагай на това. Дори таанците имат известни стандарти.

— Няк’ва идея как ще офейкаме?

— Това е твое задължение, господин Килгър. Точно затова ти си надзирател, а аз съм само един шибан пожарникар.

Алекс се ухили и двамата отново поеха ролите си точно в момента, в който някой тресна вратата със силата на горила. Беше почти същото, тъй като беше старши офицер полковник Вирунга. Двамата застанаха мирно.

Вирунга нямаше време за предисловия.

— Таанците искат… сътрудничество. Тъпотия. Предани по принуда… Тъпо.

За Стен и Алекс не беше нужно да демонстрират съгласие.

— Тъпо. Тъпо.

Стен вдигна вежди. Никога не беше чувал н’раянец да повтаря дума. Сигурно беше вбесен.

— Дълг… войник… бягство. Съпротива. Прав ли съм?

Повторение… и цяло изречение!

— Да, сър.

— Разбрах… Съгласих. Затова сега ти Голям X.

Алекс понечи да каже нещо, но Стен му махна да замълчи.

— Полковник. Нямате право да постъпвате така с мен!

— Постъпих. Току-що.

— По дяволите. Защо?

Командната верига във всеки затвор беше сложна и често негласна. Големият X беше брънка от тази командна верига. Името беше на еони — отпреди възникването на Империята. Големият X отговаряше за всички опити за бягство в един лагер. Властта му беше абсолютна. Част от хипнообучението, което получаваха всички привлечени на имперска служба, беше „как да се държа, ако ме заловят“. Това включваше очевидното: не разкривай никаква ценна военна информация, докато не те насилят физически или психически; не предлагай доброволно услугите си, ако не ти заповядат; помни, че макар да си затворник, войната продължава и от теб се очаква да воюваш по всички възможни начини.

Продължаваш да воюваш.

Стремиш се да избягаш.

Заповедите на Големия X в тесните рамки на опитите за бягство отменяха всички други заповеди, включително тези на старшия имперски офицер. Щом Големият X бъдеше назначен, властта му беше абсолютна. Големият X, главата на комитета за бягства във всеки лагер, можеше да е с всякакъв чин — от редник до маршал. Подобна репутация беше рискована. Ако го разкриеха, го чакаше незабавна смърт, мозъчно изгаряне или най-малкото транспортиране в лагер за обречени на смърт.

Не тази обаче беше причината за възражението на Стен.

Истинската причина беше, че обикновено избираха Големия X, защото бе най-отявленият беглец или бунтар в един лагер. Но тъй като всички опити за бягство трябваше да се одобряват от неговия комитет, той поемаше задължението да не участва лично в никакви бягства.

Като посочваше Стен, полковник Вирунга го обричаше да остане военнопленник до края на войната. Или докато таанците не разкрият самоличността на Големия X и не го ликвидират.

Вирунга отговори на въпроса му.

— Защото… доверие. Известна величина. Останалите? Непознати.

Нямаше какво да възрази. Вирунга отдаде чест и напусна. Стен и Алекс се спогледаха. Не им хрумваха достатъчно подходящи за случая ругатни, а не смятаха сълзите за допустими.